Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Янините девет братя" открива сезона в Софийската опера

СЕЗОН 2018/19

"Янините девет братя" открива сезона в Софийската опера

27 октомври/19:00 часа

"Янините девет братя" (Снимка: Софийска опера)

На 27 октомври, веднага след турнето си в Япония, Софийската опера ще открие новия сезон 2018/2019 г. с най-българската опера, наречена така от наши и чужди музикални критици. Любомир Пипков създава операта "Янините девет братя" съвсем млад - едва 26-годишен, още като студент в Париж. Вдъхновява го не само едноименният разказ на Никола Веселинов, но също така кървавите събития в обществено-политическия живот у нас през 1923-25 г. Деветоюнският преврат, септемврийските погроми и последвалия терор.

Снимка: Софийска опера

"В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето... Противопоставих светлия образ на резбаря Ангел срещу образа на Георги Грозника. Помъчих се да отправя укор към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах съвременни задачи", обяснява Любомир Пипков за "Янините девет братя".

Снимка: Софийска опера

Първата премиера е през 1937 г., но тогава песимистичната история за разпада на едно многолюдно семейство в навечерието на турското нашествие от средата на XIV в. предизвиква противоречиви реакции най-вече заради потискащия сюжет. Някои критици например са на мнение, че подобна ужасяваща драма не е в традициите на оперния жанр. Пипков, който е син на композитора Панайот Пипков, е съавтор на либретото, заедно с автора на разказа, заимствал сюжетните линии от народни песни като "Песен за Георги Грозника" и "Яна жали девет братя жетвари". Акад. Пламен Карталов е поставял "Янините девет братя" през 1984 г. в Русе, сега, в новата постановка надгражда режисьорските си идеи с помощта на сценографа Свен Йонке и художничката по костюмите Станка Вауда. В основата на сценичния му замисъл е идеята за космическата роля на дървото като символ на живота, медиатор на светове, хранител и пазител на ценности, родова памет и традиции. Подът на сцената пък носи идеята за земята - "земьо ле, черна неверна" с визия за "черната пръст", която заравя грешника, а на праведника помага.

Снимка: Софийска опера

Всички събития и конфликти между героите водят към изсъхване на дървото и разруха на общността, обяснява маестро Карталов в режисьорските си бележки и допълва:

"На финала на спектакъла главният герой Георги Грозника вижда къщата си почерняла и снишена, изсъхналото насред двора дърво. Така и неговият род, издигнал се като мощно плодно дърво, е разяден от неговата братова завист, злонамерени действия и морално безсилие и ще падне саморазрушен в неравната борба между Доброто и Злото."

В ролята на главната героиня Яна влизат оперните певици Габриела Георгиева и Лилия Кехайова, а най-големият брат, Георги Грозника, се играе от басите Петър Бучков и Светозар Рангелов.

Снимка: Софийска опера

Твоите любими заглавия в /market.dir.bg

slide 1 to 3 of 50

Тенорите Костадин Андреев и Хрисимир Дамянов се превъплъщават в резбаря Ангел, а останалите седмина братя се изпълняват от младите попълнения в трупата: Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов и Стефан Димитров. Мецосопраните Иванка Нинова и Румяна Петрова се редуват като Майката.

Част от постановката са автентични костюми и маски на кукери и бабугери, които на оперната сцена се интерпретират като символи и образи на народната съдба и борбата с историческото зло.

По думите на режисьора тук те играят роля не на етнографски повърхностен спомен от миналото за народностно съживяване на фолклорното песенно богатство, а са въображение в трагичен сюжет, отекващ днес като тъмен камбанен звън - актуален и идващ от най-дълбоки извори на народното ни песенно творчество, легенди и митове, с посланията си в съвремието.

Така хорът играе ролята на коментатор, оплаквач, покровител и съдник на съдбите на героите, събитията и процесите на действието - изразител на протеста, скръбта, радостта и плача на земята и родината, която върви "в тъмен път и тоя път е на съдбата".

ИЗБРАНО
Коментирай0

Календар

«Април 2025»
ПВСЧПСН
31123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
2829301234
567891011

Препоръчваме ви

"Сън за щастие": Отбелязваме 159 години от рождението на Пенчо Славейков

На 24 април, четвъртък, от 18:00 часа, Националният литературен музей кани на литературна вечер

Галерия "Арте" представя картини на Стефан Гацев от 60-те и 70-те години

Изложбата е по повод 90 години от рождението на художника (1935-1986)

"Четиримата италиански тенори" - белканто, любими произведения от Пучини, Верди и италиански канцонети в Зала 1 на НДК

Събитието ще разкрие уникалната красота на белканто - изкуството на пеенето, при което гласовете не просто изпълняват музика, а я създават

Александър Вълчев показва "Култ" с добавена реалност в София и Берлин

Скулптурата ще бъде показана успоредно в София и Берлин на 26 април

За първи път на сцената на балет "Арабеск" гледаме танцовия спектакъл Behind you

Танцовият моноспектакъл събира публика и артисти на една сцена, превръщайки познатото пространство в алтернативно

Владимир Зарев за новия си роман: "И аз слязох" е най-важната ми книга

Премиерата на книгата е днес в столичния книжен център "Гринуич" с участието на Георги Каприев и Митко Новков