Експозицията представя над 190 произведения: живопис, графика, рисунки, ескизи, приложни проекти и цели да покаже богатото и разнообразно творчество на художника.  В нея са включени творби от двата значими цикъла, наречени условно "алжирски" и "български", разкриващи таланта и възможностите му от времето на активното участие в художествения живот в страната през 20-те, 30-те и нач. на 40-те години на ХХ век.

За първи път се представят и рисунки на художника. Именно в тях, чрез движенията на образите, проличава артистичният му потенциал и изтънчен лиризъм. Работи в областта на пейзажа и фигуралните композиции. Понякога изследва движенията на работещите селяни. Друг път търси красотата на селските калдъръми и къщи, но през цялото време го вълнува светлината. Друга важна тема, представена в изложбата са цветята. В семейството е запазено значително количество натюрморти с цветя от 30-те до 80-те г. на ХХ в. "Рози", "Полски цветя", "Слънчогледи", "Перуники" и т.н. Рисува ги в естествената им среда сред природата, живи, в саксии, неоткъснати.

През 1926 г. Георги Железаров заминава за Алжир, където в продължение на две години работи като десенатор литограф. Това са най-ползотворните години, през които успява да се развие като художник. Запленен от екзотиката на страната и околностите, създава множество скици, портрети и етюди, голяма част от които се показват пред публиката за първи път. Творческата му активност в Алжир е важна за стиловото му развитие, затова присъствието на тези рисунки в изложбата е съществено. Това е първият цикъл в българската живопис, представящ африканския живот .

В изложбата са включени и автопортрети на художника, неговата най-истинска биография, обогатяваща представата и усещането за образа на твореца. Точно в този вид творби проличава умението на Железаров да пресъздава емоционални състояния. Голяма част от произведенията се показват за първи път.

Куратор: Станислава Николова

Консултант: Георги Тошев-Бени