В днешното "анти" време да говориш за поезия и да правиш поезия, за много българи изглежда някак "не на място" и дори направо непотребно. Ако прочетете стиховете на Мартин Спасов от Шумен, обаче, ще се убедите, че няма нищо по-хубаво да се излекуваме от прозата на ежедневието си, от поезията. От поезия като неговата. Скоро - на 16-и октомври от 19 часа в зала "Надежда", на втория етаж на Столична библиотека, ще бъде представена книгата на Мартин Спасов "Приятелят, когото нямам", с редактор голямата българска поетеса Маргарита Петкова и издадена благодарение на издателите Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов.

Снимка: Столична библиотека

Представянето на книгата и нейния автор пред столичани ще бъде още по-приятно, в компанията на актьора от Театър "Възраждане" Боян Младенов и под акомпанимента на китарата на Антон Яначков от дует "KsANa".

В едно свое интервю поетът Мартин Спасов споделя:

"Не понасям агресията. Ако можех, бих дал други очи на тези, за които това отсреща ги провокира да посегнат. Силата е да погалиш".

Да, наистина много мъдра философия е тази, да предпочетеш ласката пред удара, добротата пред злобата. За това се иска много сила в днешния агресивен свят. В тази връзка звучи толкова убедително едно стихотворение на Мартин Спасов - за "шизофренията", която е обхванала обществото ни:

Шизофрения

Огледалото е с матово стъкло -
Осинових прохождаща любов,
а после я удавих във коритото.
Не мога да се грижа за дете,
а чакам добротата да зачене.
Ограждам себе си с бодлива тел
и после се оглеждам за ранени.
Играя срещу себе си на шах,
а после все се питам кой печели:
дали това момче, което бях,
или което мътните са взели.
Единият във мен е полиглот,
превеждам се на хиляди езици.
Залагам вечността за миг живот,
летейки. А оскубах птицата,
която във душата загнезди
спокойствие, уют и нежен порив.
Далече ми са всичките звезди,
но по-далече са добрите хора.
Побърквам се. Един шизофреник
съм, ограден със тел бодлива.
И чакам другият във мен със яден вик
да ме освободи. И нека си отива.

Мартин Спасов /Снимка: Надя Петкова, Източник: фейсбук страница на Мартин Спасов/

Кой е Мартин Спасов?

Роден е в Шумен на 29 юни 1985 година. Завършва българска филология в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". Първата му стихосбирка носи заглавието "Аз мога да цитирам тишина". С нея успява да спечели Националната награда за поезия "Южна пролет", Хасково - 2014 г. През лятото на 2015 г. става носител на престижното отличие Националната литературна награда за поезия "Владимир Башев". През 2016 г. е награден с Национална награда за поезия "Дамян Дамянов" - Сливен, а през 2017 г. - Нгарадата за изкуство икултура в родния си град. Истински "маратон" от награди, които превръщат Мартин Спасов в един от авангардните млади творци в българската литература. В поезията му не откриваме нито сълзлива преструвка, нито меланхолия, напротив - Мартин Спасов е наиситна ново поколение поет - поет, който не пренебрегва разочарованието и като истински лечител на души, успява да ни умиротвори. Всъщност, не е ли това истинското призвание на поезията?!

Снимка: Crystal Ice, Източник: фейсбук страница на Мартин Спасов

Да отречем каквото можем.
И видното да отречем.
Проклинайки живота сложен,
да се отдалечим съвсем.
Да обвиним сезона хладен
за хладните ни рамене.
Това, което ти ми даде,
от себе си ли го отне?!
Да преброим до сто и десет,
преди да стреляме на сто.
Разделя се и тази есен
с непълнолетното листо.
Ще зазвучи в душите наши
вселенският прощален химн.
И всеки друг ще го уплаши.
Но нас ще ни успокои.

Да се срещнем с Мартин Спасов и да станем част от онези приятели, които "няма", но може да открие във всеки честен и добър човек.

Заповядайте на една различна поетична среща, на 16 октомври 2019 г., 19:00 часа в Столична библиотека, зала "Надежда", ет. 2

Още

Новинар с душа на поет

Още

Сатирикът Марко Ганчев - поет на месец март в Столична библиотека

Още

Поетът Добромир Банев празнува с "Любов до синьо" своята 50-годишнина

Още

Поетесата Виктория Милчева: Любовта е единственото уравнение, в което 1+1 е равно на 1