Изправял на крака хиляди българи и чужденци, за да слушат българския химн, двукратният олимпийски шампион по класическа борба и носител на множество спортни медали и отличия Боян Радев ни респектира в продължение на пет десетилетия и в друга област, в която е достигнал най-високите върхове - колекционерството.

Резултат от сътрудничеството между Националната галерия и Боян Радев е поредица от изложби в една от залите на Двореца. След Атанас Яранов и Васил Бараков тук са експонирани живописни творби от Дечко Узунов.

 

Изборът на автор не е случаен и има любопитна предистория от края на 1960-те години. В кафенето на хотел "София" (днес "Радисън") всеки ден между 10 и 14 часа се събира колоритна компания - Мистър Сенко, Васил Стоилов, Дечко Узунов, Лея Иванова и други. Често сред тях е и Боян Радев. Един ден, след случайна среща, художникът Стоян Илиев му подарява картина и доста скептично се отнася към репликата на известния спортист, че той ще поиска картина и от Дечко Узунов. Това обаче става факт само след броени часове. Дечко Узунов веднага откликва на думите на своя приятел: "Колекционер съм вече и трябва да ме подкрепиш." Още една картина! След пет дни - 15 картини от известни художници, на които многоуважаваният Дечко Узунов е препоръчал да направят жест към големия Боян Радев...

ДЕЧКО УЗУНОВ (22 февруари 1899, Казанлък - 26 април 1986, София) е творец, чийто мощен талант в живописта, монументалното изкуство, рисунката, сценографията, приложната графика и декоративното изкуство е много високо ценен в България и в чужбина.

През 1919 постъпва в Художествената академия в София, където завършва общия курс при проф. Петко Клисуров. След едногодишна специализация при проф. Карл фон Мар в Мюнхенската художествена академия се завръща в София и продължава образованието си в специалния курс по живопис на проф. Стефан Иванов. Дипломира се с отличие през 1924. Членува в дружество "Родно изкуство". Работи изключително активно и показва своите произведения в множество самостоятелни и групови изложби у нас и в чужбина, между които са Международното изложение в Париж (1937) и Венецианското биенале (1942, 1948, 1964).

Неговите творчески изяви се радват на обществено признание през целия му живот и се съчетават с редица други отговорни ангажименти. Той е преподавател по живопис, декан на факултета за изящни изкуства, ректор на Художествената академия, директор на Националната художествена галерия, председател на Съюза на българските художници, президент на Международната асоциация за изобразителни изкуства AIAP. 100-годишнината от рождението му е включена през 1999 в календара на ЮНЕСКО за честване на велики личности и събития от световен мащаб.

Настоящото представяне на Дечко Узунов е възможност емблематични произведения, създадени от края на 1920-те до средата на 1980-те години, да станат достояние на публиката със съвместните усилия на един от най-пристрастните му колекционери и екипа на Националната галерия.