Константин Трендафилов и романът "Затворисърце": История за любовта и липсата ѝ

На 21 март от 19.30 в столичния клуб Терминал 1 ИК "Жанет 45" и Константин Трендафилов ви канят на едно от най-дългоочакваните литературни събития за годината - премиерата на дебютния роман на автора - "Затворисърце".

Преди по-малко от година Константин Трендафилов издаде стихосбирката "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого" и направи абсолютен фурор на книжния пазар, сега представя и първия си роман.

"Единственото, което се брои, моето момче, е какво правиш зад гърба на другия. Когато другият спи. Когато той не гледа, когато не слуша. Най-добре си личи как се отнасяме един с друг когато не сме един с друг." (Из: "Затворисърце")

Посетителите на премиерата ще бъдат първите, които ексклузивно могат да се сдобият с книгата, преди тя да излезе по книжарниците из страната.

Водещ на събитието ще е поетът Илиян Любомиров, а в разговор за книгата ще се срещнете с поета Марин Бодаков, поетесата Рене Карабаш и писателката, поетеса и пазител на съвременната литература - Божана Апостолова.

След официалното представяне Константин ще разкаже за двугодишния път на романа си и ще надпише книгите на всички свои читатели.

"Две години след като го започнах, първият ми роман, "Затворисърце", е готов да излезе по книжарниците. И не мога да не започна с няколко големи благодаря-та.

Редактор е писателят, на когото най-много се възхищавам - Кристин Димитрова, майка ми. Нямам достатъчно думи да й благодаря, но вече го направих на семеен обяд. Благодаря на моя издател, Божана Апостолова, че ми повярва и че беше смела, когато за мен беше важно. Благодаря на невероятния Калоян Зарков за корицата и най-вече за това, че ме разбра. Благодаря на сестра ми, Лили, за неуморната подкрепа. Благодаря на незаменимите хора от "Жанет 45", че превърнаха ръкописа в книга. Благодаря на Захари Карабашлиев, Марин Бодаков и Митко Новков за мъдростта и подкрепата. И на баща ми, Владимир Трендафилов, за това, че ме бутна от ръба, с надеждата да полетя. Знам, че за него тази метафора е твърде сантиментална. За мен е допустима.

Романът е история за двама души, които се сприятеляват там, където най-малко са очаквали, че ще попаднат. И двамата натежали от историите си, останали без избор освен да си ги разкажат."