"Голем" осмисля консумацията като глобална епидемия, като титанична центрофуга от ресурс-продукт-боклук, като емоционална, сексуална, ресурсна, пазарна, информационна конституция на живота.

"Голем" аскетично избира рутинното действие на дъвченето на дъвка за единствено средство на театралното търсене.

Дъвката е произведена, овкусена, химична, неразграждаща се. Единствената й функция е удоволствието. След дъвчене дъвката се изплюва и се превръща в боклук. "Голем" изследва консумацията като партньорство с консуматива, като псевдосбъдване на неосъзнати и никога несвършващи мечти.

Проектът интерпретира вечния блян по рай, завъртащ цикъла "пустота - консумиране - замърсяване" в контекста на древния еврейски мит за героя Голем.

Едно от изображенията на Голем
Голем е същество, направено от нежива материя и одухотворено от човека, съгласно юдейския фолклор. Вдъхването на живот у Голема става чрез изписването на магически думи върху хартя и поставянето й в устата му, или изписването на магически символ на челото му. Неговата "мисия" е покорно да върши всякаква работа, която му се заръча.

Най-известният голем в европейската култура е този от едноименния роман на австиеца Густав Майринк от 1915-а. В книгата се преразказва "реалната" история на пражкия равин Юда льов Бен Бецалел от 16 век, а именно как той сътворил с помощта на магита и алхимията Голем, за да има кой да брани еврейското гето от погроми, но станал свидетел на това как създанието се обърнало срещу онези, които трябвало да защитава.

В Библията,  по-точно Псалми 139:16, думата "gal'mi" е употребена в смисъл на безформена маса, "суровина" (в превода на български се чете "необразувано вещество"). На съвременен иврит "голем" означава "глупак".

Билети: 10 | 8 лв. - на касите на НДК и час преди представлението на място в ДНК - пространство за съвременен танц и пърформас

Сцена от представлението "Голем"
Представлението е финансирано от Столична програма "Култура" на Столична община за 2016 г. и Министерство на културата.

Идея и режисура: Анна Данкова
Сценография: Станимир Генов
Звук: trohi
Костюми: Леда Екимова
С драматургичното съдействие на ghostdog

Участват: Ива Свещарова, Виолета Витанова, Ирена Цветанова
Фотограф: Боряна Пандова
Изпълнителен продуцент ДНК: Петко Стоянов