"България е в мен с цялото си величие, защото си я имам за много мила и прекрасна държава" - това заяви в интервю за БТА световноизвестният наш цигулар Веско Ешкенази. Пред репортер на агенцията в Плевен той призна, че е космополит, но обича България, София и много други нейни кътчета.

"За мен София не е само роден град - тя е и притегателна сила, която ме е връщала у нас през годините", каза инструменталистът и изрази благодарността си към столицата за присъдената му висока награда "Почетен гражданин".

Виртуозният цигулар посочи, че "Годишните времена" с творбите на Вивалди и Пиацола, изпълнени в една вечер, са любимата му програма със струнен оркестър.

"Преди да направя тази програма аз дълги години свирех "Годишните времена" на Вивалди, но след като открих тези на Пиацола и разбрах каква красота внасят и колко се допълват, бях изключително въодушевен", разказа Ешкенази.

На въпроса има ли хоби, той се замисли:

"Аз много се интересувам от неща, свързани с моята професия - инструменти, лъкове, нотен материал, търся различни други нови произведения, които не съм свирил. Оставам в сферата на моята професия, но това може да се приеме и като хоби".

Изтъкнатият наш цигулар се представи в Плевен, София и Добрич с "Годишните времена" на Вивалди и Пиацола като солист и диригент на Плевенската филхармония в блестящи концерти, които дълго ще се помнят.

Веско Ешкенази е един от най-успешните български цигулари. Неговата блестяща кариера на солист, камерен музикант и концертмайстор се развива над 30 години на най-престижните сцени по цял свят.

Ето цялото интервю с него:

- Г-н Ешкенази, защо избрахте тази програма - "Годишните времена" на Вивалди и Пиацола заедно, за да се представите в столицата и страната?

- Това ми е любима програма със струнен оркестър. Преди да направя тази програма дълги години свирех "Годишните времена" на Вивалди, но след като открих "Годишните времена" на Пиацола и разбрах каква красота внасят, колко се допълват с тези на Вивалди, въпреки че творбите са писани толкова далече една от друга, и толкова различни са стиловете, бях изключително въодушевен. Бързо научих и четирите времена на Пиацола и планирах да изпълнявам - беше преди 4-5 години - двете творби по този начин, като се редуват. Програмата започвам с "Пролет" от Вивалди, след това свирим "Лято" от Пиацола, след това "Лято" от Вивалди, "Есен" от Пиацола и така нататък, докато завършваме с "Пролет" на Пиацола, т.е. в този цикъл се завършва един кръговрат.

Още

Братята Веско Пантелеев-Ешкенази и Мартин Пантелеев предизвикаха фурор в зала "България"

- Какво искате да внушите с тази така построена програма на публиката - какви чувства? С какво тя на вас ви въздейства?

- Бих казал с безкрайната и вечна красота! Мога по този начин да опиша тази музика. На Вивалди много от слушателите я познават, но толкова дълбоки чувства описва Пиацола във времената си - те наистина трогват душата директно. Т.е. ние като слушатели получаваме направо в нашата душа една много дълбока, трогателна, романтична и смислена музика.

- Тази музика изразява много страсти!

- Да, много страсти човешки! Знаем, че Пиацола е пишел в танго стил много често. Но той има и класическата школовка и това се забелязва в това произведение. Става дума не само за танц, а и за много повече от танц.

- Прави ли ви щастлив тази музика?

- Тази музика наистина ме прави щастлив. Затова избрах да я свиря с колегите от Плевенската филхармония. Дойдох при тях с очакванията да музицирам с тях, а те ме изненадах. Бяха изключително подготвени за този случай. Направиха всъщност работата ми доста по-лесна по този начин, за което много им благодаря. С огромно желание и ентусиазъм подходиха към работния процес и направихме за много кратко време мисля много хубава и смислена програма.

- Извън музиката какво искате да кажете на публиката с думи?

- Извън музиката искам да кажа, че всичко е музика на практика! Ако се замислим всичко около нас е музика, само трябва да я намерим.

- Обявиха ви за Почетен гражданин на София. Как приемате това отличие?

- Бях много трогнат, че ме предложиха за това отличие от музикалните дейци - аз не очаквах това. За мен беше много вълнуващо да получа тази награда. На церемонията доста се развълнувах. Никога не съм се вълнувал толкова - даже на сцена, когато ми връчиха дипломата и специалния медал.

За мен София не е само роден град. За мен тя е и притегателна сила, която ме е връщала у нас през годините. България е в мен в своето цяло величие, защото си я имам за много мила и прекрасна държава - също ми е било много интересно да посещавам различни нейни места. Така че, разбира се, че благодарността ми към София е огромна, но аз си оставам и космополит, и българин, и обичам да съм на много други места, освен в София.

С моя брат Мартин Панталеев направихме един концерт преди време с Плевенската филхармония, от тогава търсим нова възможност да се срещнем отново и всъщност този концерт е първият след това. С този концерт посещаваме и София - моя роден град, и имаме планове и занапред. Точно заради това, че колегите от Плевен са толкова ентусиазирани и толкова жадни за работа.

- Във вашата фамилия е известно, че имате различни хобита. Вие имате ли хоби?

- Зная, че Максим обича да лети със самолети, с парашути, с много други неща. Аз съм малко по-резервиран към хобитата. И най-важното - нямам много време за това, което малко ми тежи. Мога да си призная, че леко завиждам приятелски на всички, които имат хобита и много им се радвам, а аз нямам. Моето хоби всъщност са инструментите - аз много се интересувам от това - пак е свързано с моята професия - инструменти, лъкове, нотен материал, търся различни други нови произведения, които не съм свирил. Оставам в сферата на моята професия, но е като хоби.

- Как се очертават ангажиментите ви напред - до края на тази и следващата година?

- Пътувам за Амстердам. След това имам турне в Япония с моя оркестър. След това оставам сам в Токио за известно време. Но март месец догодина - 2020 - аз празнувам юбилей - на 17 март в НДК ще правя един трогателен според мен концерт, пак с Плевенската филхармония. С този концерт ще разкажа малко за моя път. В програмата се включват и по-популярни жанрове, тъй като аз съм си партнирал през годините и с доста поп артисти. Ще бъде Миро най-вероятно, ще бъде Дани Милев, мои приятели - пианистът Людмил Ангелов, разбира се. Мартин Панталеев ще дирижира. Така ще отпразнувам половин век - звучи шокиращо и стряскащо за всеки един, който го е изживял този половин век! Аз се опитвам така с музиката да се разсейвам от цифрата, която стои на плаката.