Националната галерия - Двореца представя изложба с картини от своята колекция озаглавена "Пейзажи със старини". Временната експозиция беше открита на 26 октомври и ще бъде изложена за посетители до 18 февруари 2018 година.

Жанрът пейзажи със старини заема значителен дял в изкуството на българските художници от първата половина на ХХ век. Почти всички пейзажисти са очаровани повече или по-малко от темата, а за някои тя става основен и постоянен мотив. Всеки от тях интерпретира сюжетите индивидуално, стиловете се променят, но искреният интерес и грижовно, отговорно отношение се запазват. Неизбежният елемент на романтика на този тип мотиви осигурява широка публика, на което откликва също печатната графика и печатната репродукция.

Пейзажи със старини, макар и спорадично, се появяват в българското изкуство още през възрожденския период, като отглас на широко развития в европейската живопис от ХVІІ век насетне жанр, но неговото самостоятелно и широко развитие започва към първото десетилетие на ХХ век и процъфтява през 20-те и 30-те години на века.

Разкриването и опознаването на българските старини от страна на художниците е паралелно на създаването на българските институции, свързани с изучаването на художественото наследство и културата на неговото опазване (края на ХІХ - средата на ХХ в.).

В изложбата тази научна страна е представена чрез експликации - текстове и фотографии, включващи най-важните етапи в тази дейност - от описанията на художествени произведения и старини и действия по тяхното опознаване и опазване на български деятели от XVII до XIX век до проучванията и законите от първите десетилетия на XX век.

Все още недостатъчно изучени и систематизирани, българските старини в изображенията на чужди автори като Феликс Каниц, Йосиф Обербауер и Йосиф Питер, имат предимно документална стойност. Ранните ни академично образовани художници рисуват живописни руини, импозантни джамии или скицират стари къщи в класическите традиции на XIX век.

Първата модерна живописна работа, която бележи самостоятелното развитие на жанра у нас и датира от времето на обсъждане и приемане на Закона за старините (1911), е Руината "Света София" на Никола Петров.

Изложбата представя разнообразието и постиженията на българските художници в този жанр, неговото развитие и особености, не като подражание на европейския, а като визуален еквивалент на културата на опазване на художественото ни наследство.

Подготвени са близо 300 творби - маслени картини, рисунки, акварели, пастели и печатна графика на големите български художници от първата половина на ХХ век, сред които И. Мърквичка, А. Митов, Я. Вешин, И. Ангелов, Б. Михайлов, Хр. Станчев, Н. Михайлов, Ал. Божинов, Ст. Иванов, Хр. Берберов, Ат. Михов, Н. Петров, Б. Денев, К. Щъркелов, И. Милев, Ст. Баджов, Н. Кожухаров, П. Урумов, Майстора, Ал. Мутафов, Хр. Каварналиев, Н.Танев, С. Скитник, Ц. Лавренов, М. Жеков, Д. Дечев, В. Стоилов, Ал. Миленков, С. Бенун, И. Христов, П. Георгиев и др. Голям дял в изложбата заема творчеството на българските графици В. Захариев, С. Велков, П. Вълков, В.Стайков и специално изключителното наследство на П. Морозов, най-последователният представител на жанра.

Техните работи представят знаковите български старини като Св. София, Боянската църква, Рилския манастир, Търново и другите старинни възрожденски градове, София и Пловдив, Охрид и Кавала, Созопол и Несебър, Мелник и Балчик, Ловеч и Троян, Карлово и Копривщица. Представянето на жанра би било несъвършено без забележителните серии с прочути паметници извън България като Цариградските и Римски серии на Майстора, италианския цикъл на Б. Денев, Атинския на С. Скитник.

Изложбата е посветена на Андрей Протич. С портрети, текстове, снимки и издания се представя научното наследство на големия български изкуствовед с акценти върху приносите му за институционалното и законодателно изграждане на системата за опазване на българското художествено наследство и в частност - огромната му роля за развитието на Националната галерия.

Отделено е място на художниците-реставратори на Народния музей - М. Устагенов, А. Белковски, К. Йорданов, В. Недкова и К. Цонев, които наред с основната си работа, много често са рисували тези обекти или характерни български мотиви.

Едновременно с появата на научните изследвания и развитието на музеите се формира и гражданският интерес и с течение на времето доброто познаване на старините се превръща в белег за култура и образованост на българина.

Породени от грижата за паметниците, творбите на българските художници от своя страна също стават фактор във възпитанието на отношението към старината и културата на опазването й.