Изключително интересната изложба "Мечът на хан Кубрат" се осъществява в рамките на Дните на Ермитажа в София. На откриването й ще присъства заместник-директорът на Държавния Ермитаж проф. Георги Вилинбахов.

Два от най-емблематичните за българската история предмета - мечът на хан Кубрат и пръстенът с монограм ΧΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ (ХУВРАТУ ПАТРИКИУ), доказващ името на получилия патрицианско достойнство - хан Кубрат, съхранявани в Държавния Ермитаж в Санкт Петербург, ще бъдат временно експонирани в Националната галерия в рамките на Дните на Ермитажа, един от най-богатите световни музеи.

Мечът на хан Кубрат, намерен при Малая Пересчепина, колекция Ермитаж(Снимка: Национална галерия

Пръстенът и мечът са част от съкровище, открито през 1912 край с. Малая Перешчепина, на брега на р. Ворскла в околностите на днешния град Полтава, Украйна. Цялата находка се състои от около 800 предмета, от които голяма част са златни, а други - от сребро. През 1984 германският археолог проф. Йоахим Вернер предизвиква истинска революция в науката, определяйки ги като собственост на българския владетел хан Кубрат.

Съкровището от Малая Перешчепина е интересен и сложен комплекс, който включва различни по своята функционалност групи предмети, с ясно разграничена и обоснована културна принадлежност. Тук могат да бъдат идентифицирани изделия, дело на местни "варварски" майстори, както и произведения на торевтиката, изработени в иранската традиция в земите на Сасанидите. Най-голям брой са изделията от благороден метал, произведени в ателиетата на Константинопол.

По своя характер съкровището не е хомогенно и не може да бъде ограничено в тесен хронологически период от време (най-ранните находки се датират през първите години на третата четвърт на VII в.).

Безспорно най-интересният комплект от предмети принадлежи към личните вещи на хан Кубрат. Те са инсигнии, свързани с висшия сан на техния собственик: коланна гарнитура от злато, параден железен меч с изящно изработените и украсени златна дръжка и ножница, две златни закопчалки за мантия, две златни гривни. Най-важният артефакт сред тях е пръстен с монограм.

Артефактите от един толкова важен комплекс, датиращ от времето преди създаването на българската държава, са от изключително значение за историческата наука, но и за историята на изкуството. Това е един от редките случаи, за който може да се определи не само етническата принадлежност на собственика на предметите, но и те да бъдат обвързани с конкретно име - името на хан Кубрат.

Съпътстващи събития:

25 май 2019, от 16.00 часа - кураторът на изложбата доц. д-р Иля Ахмедов ще изнесе лекция в Балната зала на Двореца.
29 май 2019, от 16.00 часа - в Квадрат 500 на Националната галерия Максим Лапшин ще представи Лабораторията по научна реставрация на кавалетна живопис на Държавния Ермитаж.
24 май - 30 юни 2019 - прожекции в Балната зала на филмите "Ах, Ермитаж!" и "На Ермитажа с любов".

Дните на Ермитажа в София се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерство на културата.