Тъжни истории, разказани красиво

Видеоклиповете на Стивън Уилсън винаги са били шедьовър - съчетанието от едновременно ангелски нежната и меланхолична музика, която той твори, и анимираните видеоклипове, които сякаш рисуват нечий сън, доказва нещо, което можем да открием в класическите литературни произведения, картини или филми. А именно че, както самият Уилсън често споделя, да си способен да откриеш нещо поетично и красиво в една тъжна история за нечия трагедия, е нещо прекрасно.

Майката, която е загубила децата си, но всеки ден продължава да сгъва дрешките в стаята им и да сервира храна на масата в клипа към "Routine" ("Ежедневие"), или пък мъжът, който не може да си обясни къде и как е изчезнала неговата любима (тя загива по време на катастрофа, докато той шофира) във видеото към "Drive Home" ("На път към вкъщи")...И двете песни засягат темата за отричането на реалността, изтласкването на неприятните преживявания в подсъзнателното, и процесът на скърбенето. Това са универсални за всеки човек явления, и затова надали има някой, който да не се затрогне от подобни разкази, защото те засягат неща, дълбоко скрити във всеки от нас. Самият Стивън Уилсън споделя, че следи реакциите на публиката по време на своите концерти и често вижда как хората се замислят за нещо, за някакво свое преживяване. Много от феновете му пък често коментират, че е много трудно да сдържат сълзите си, когато гледат клиповете му, или просто слушат неговите песни.

Тук ви предлагаме сами да проверите как биха ви въздействали неговите истории със скромна селекция от някои от най-добрите му аудио-визуални разкази.