Приятелите му често се шегуват, че е прероденият Орфей, защото също като митологичния герой живее сред природата, отглежда стада от овце и кози, и свири и пее като бог. Владее до съвършенство кавала, гайдата, дудука, цафарата, окарината, тамбурата и балалайката, а гласът му буквално омайва публиката. Александър Васов е с български корени, а най-ценната му реликва е 120-годишният кавал на неговия прадядо.

Ето какво разказа специално за Impressio.

"С музиката съм свързан от малък.

Роден съм в Белград, като дете на двама студенти. Баща ми е лекар, а майка ми - агроинженер. Имам сестра, която живее в Германия и е ландшафтен архитект. Аз израстнах с други, по-различни интереси. Първо започнах да свиря на акордеон. По онова време живеехме в Лукавац - едно малко градче в Босна и Херцеговина. Бях ученик в 7-и клас, когато се върнахме в Димитровград /Цариброд/.

Тогава започнах да се интересувам от народни инструменти. Първо почнах да свиря на кавал. Любовта ми към този чудесен инструмент става все по-голяма с времето. Толкова, колкото е голяма и любовта ми към животните. Заради нея завърших Ветеринарна медицина в Белград, но не изоставих инструментите - към акордеона и кавала, добавих гайдата, дудука и малката тамбура, която хората наричат "бисерница", защото звуците от нея са кристално чисти като бисери.

Така животът ми, откакто се зная, е между музиката и животните. Още като малък си мечтаех за собствена ферма, и осъществих тази си мечта. Фермата изисква много труд, но се научих да съчетавам двете си основни занимания с много дисциплина. Още по време на следването си в Белград започнах да свиря в градски оркестър, който за моя чест бе създаден да носи личното ми име - оркестър "Александър", но това малко ме притесняваше и по-късно го преименувахме във "Варош капия".

Това беше един от най-добрите градски оркестри в белградските заведения, в които се свиреше народна музика. По онова време свирехме с известните сръбски певци Тозовац, Мерима Негомир, Цуне. С времето възникнаха много етно оркестри и те търсеха инструменталисти като мен - да пеят и да свирят на няколко инструмента.

Почнах да свиря с най-известните - "Теодулия", Белград и "Наисса", Ниш. С тях свиря и до днес. Свирил съм в много страни: Русия, България, Унгария, Беларус, Гърция,Черна Гора, Словения, Хърватия, Великобритания, Австрия, Македония, и разбира се - из цялата Сърбия. И като говорих толкова много за музиката, сега да разкажа малко и за фермата.

Фермата е моето убежище

от този нервен и в голяма степен - зъл свят. Както ви казах, от малък обичам животните и затова и завърших Ветеринарна медицина. Когато съм с овцете и козите, свиря им с кавала, и това са най-чудесните моменти в моя живот. Животните приемат с учудващ интерес звука на кавала - стават по-спокойни, повече пасат и по моя преценка, изглеждат щастливи. На мен са ми голяма страст и киноложките изложби. Още като студент започнах сериозно да се занимавам с кинология. Тръгнах с едно обикновено членство в киноложката секция на ветеринарния факултет, а след броени години станах и неин председател. През 1994 г. взех изпити за киноложки съдия с международен ранг.

Международен съдия съм за над 80 породи кучета.

Отглеждах и водех по изложби една, не така известна порода навремето - Английски спрингер спаньол. Днес тези кучета са вече много популярни, и аз си приписвам малка заслуга за това. Следващата фаза в киноложката ми деятелност настъпи с формирането на моята ферма. Тогава се съсредоточих върху овчарските кучета - предимно шарпланинци и каракачанско куче, и техните работни качества. И до днес съм в тоя чудесен свят на най-добрия приятел на човека - кучето.

Обичам България.

С България ме свързват корените, националният ми бит и съществуване. Баба ми е родена в България - в село Върдловци, Годечко. И ако ме питате откъде ми идва тая любов към музиката, ще ви кажа нещо: Моят прадядо е свирел на кавал. Пазя като реликва неговия инструмент, който е на 120 години. Свирих на този кавал, когато записвахме първия албум с етнобенда "Теодулия".

През 2008 г. получих българско гражданство, и това е от голямо значение за мен. С политика се занимавам на локално равнище. Не членувам в партия, а съм създал собствена гражданска група и съм общински съветник. Опитвам се да свързвам двете страни - Сърбия и България, защото те са ми като баща и майка, Отечество и Родина", разказа ни българинът с душа на артист и самороден талант Александър Васов .

Еми Мариянска