Древните египтяни вярвали, че физическото тяло се присъединява към душата на Оня свят, затова то трябва да се съхрани много добре. Вътрешните органи се отстранявали от тялото, защото в противен случай балсамирането не можело да се осъществи успешно. За да разберат това, на египтяните били нужни около 800 години. Единствено сърцето било оставяно в тялото. Смятало се, че сърцето е вместилище на ума и емоциите, които ще бъдат нужни на покойника по време на задгробния живот.

Масово разпространено е мнението, че само фараоните са били мумифицирани. На практика такава услуга можел да "поръча" за себе си или за близък човек всеки, който притежава достатъчно средства. Но толкова богати хора нямало много, защото удоволствието не било от евтините. Телата на хората се изсушавали по особен начин след изваждането на органите, обработвали ги със специални масла и ги обвивали с ленени бинтове. Целият процес отнемал до 70 дни. А всичко съпричастни към манипулацията, от хирурзите до писарите, получавали солидни хонорари.

Изсушените тела, лежащи в саркофазите не са най-приятната гледка, а видът на мумите с отворени уста е дори ужасен. Древните египтяни вярали, че ако балсамират покойника с отворена уста, в задгробния свят ще му е по-лесно да диша.

На мумиите се придавали различни пози. Например, позата със скръстени на гърдите ръце, която ни е добре позната от филмите, била характерна за царските особи и само за мъжете. Всички останали погребвали с изпънати покрай тялото ръци или поставени върху корема.



По време на Викторианската епоха популярно развлечение на тогавашните вечеринки било "разопаковането" на мумии. Домакинът купувал мумия, и гостите се редували да свалят бинт след бинт, пищейки от ужас. Публично развиване на мумии правели и археолози и лекари. На тях доставяли мумиите безплатно.


След развиването и провежданите изследвания телата ставали излишни. В началото ги изхвърляли, а после започнали да ги продават на символична цена на прозводителите на бои, чиито клиенти били художниците. Причината да спре производството на бои от мумии е тривиален - просто те свършили.

В XVII-XVIII век европейските аптекари използвали останките от мумите като лекарство. Особено се ценил праха от черепа. С него лекували от настинка до епилепсия. А крал Карл II вярвал, че прахът от мумиите съдържа тайната на величието. Той я втривал в кожата си.

Валерия КАЛЧЕВА