Поклонението пред писателката, поетеса и издателка Божана Апостолова ще се състои на 5 юни от 12:00 в църквата "Свети Георги" на улица "Янко Сакъзов" в Пловдив, близо до дома й и до къщата, в която е отраснала, съобщи синът й Манол Пейков в личния си профил във фейсбук. Тя ни напусна на 2 юни на 80-годишна възраст.

Погребението ще бъде на Централни гробища (парцел 47) в 15:00 часа, информира още той и сподели история от младостта й:

Още

Почина Божана Апостолова

"Малко след като се запознала с баща ми, майка ми решила да го заведе вкъщи, за да го запознае с майка си.

Баба ми Данче излъскала подовете на двете схлупени стаички, сготвила надве-натри и сервирала каквото имала на скъпата мушама върху евтината чамова маса в къщата на "Цар Калоян" 8, собственост на Жилфонд, която деляха с още четири семейства ча-ак до края на 80-те.

Баща ми и майка ми пристигнали, разположили се около масата и всичко вървяло сравнително добре, докато на баща ми не му се наложило да отиде до тоалетната.

Баба Данче дръпнала майка ми за ръкава, навела се доверително към ухото й и прошепнала:

- Много грозен ма, мама!
- Мамо-о, ама си има къщичка и две висши образования! - светкавично реагирала майка ми.

Баба Данче, която била загубила съпруга си още преди да навърши трийсет и сетне съвсем самичка отгледала трите си деца в гладните следвоенни години, веднагически дала заден ход:

- А-аа, не е чак толкова грозен, ма мама, гледайте си са..."

* * *
"Майка ми и баща ми се виждали няколко месеца, но връзката не изглеждала особено сериозна. На нея очите й шарели (така разправяше тя), а той все за поезия й говорел.

Докато в един хубав пролетен ден, по средата на поредния платонично-лиричен разговор, тя просто не му рекла:

- Дай си паспорта!
- Защо-о?
- Отиваме да се женим.

Баща ми втренчил поглед в нея, поспрял да поразмисли за няколко секунди, после отвърнал:

- Добре, но имам едно условие.
- Казвай!

И тогава той й обяснил, че от малък мечтае да се ожени на рождения си ден - който всъщност бил и негов имен ден, защото бил кръстен на светеца, който се празнувал във въпросния ден. И така празникът щял да стане троен.

- Готово! - отсякла майка ми с пословичната си решителност."

* * *
"Оказало се не чак толкова лесно, колкото смятали.

Въпросната година (1969-а) денят се падал в петък - а в годините на дълбокия социализъм за този най-празничен ритуал - какъвто следва да бъде всяко сключване на граждански брак - били отредени само съботно-неделните дни. И петъчни сватби (като цяло) сключвали единствено вдовиците, парясниците и онези, дето трябвало много спешно да прикрият напредналата си бременност.

Разбира се, макар тогава да била едва на 24, за майка ми - която, освен с решителността си е добре известна и със своята пробивност - това не било нищо повече от досадна формалност."

* * *
"И така, в продължение на цели 47 години, за баща ми и майка ми този ден - денят на неговото рождение, неговия личен светец и тяхната обща сватба - беше наистина специален.

Днес - 3 юни, Костадиновден (по стария, юлиански календар отпреди църковната реформа) баща ми щеше да навърши 90.

От онази импровизирано-шеметна петъчна сватба - чийто пряк резултат, дошъл някакви си 13 месеца по-късно, съм и самият аз - са минали точно петдесет и шест години.

Майка ми беше предан и особено сантиментален човек.

През последните девет години за нея отсъствието на баща ми - вместо да отшуми - ставаше все по-осезаемо и незаобиколимо.

Майка ми (също така!) беше човек със стил.

И все си мисля, че изборът на ден, в който духът й да си тръгне от нас и да се събере отново с неговия, някъде там, в небесните селения, едва ли е съвсем случаен.

Рано сутринта в деня преди сватбата. Понеделник, работен ден.

Точно достатъчно време като за майка ми - средèната, чевръстата - да разреши всички небесни формалности - и да седнат около венчалната маса.

Тъкмо навреме, преди гостите да са разграбили неповторимите зелеви сармички - във всяка не повече от щипка ориз, с прясно пуешко месо, с много кимион и с тънки, внимателно подбрани зелеви листа (да няма едри жили, да се топят в устата), увити грижливо и внимателно, "ей така, Сийче, ей така... [загръща наляво] Все едно... [загръща надясно] повиваш... [загръща от двата края] бе-бен-це!"

"Вече 30 години издавам само българска литература с единствено желание - духовният ръст на българите да се чуе по света и България да качи няколко стъпала нагоре. Издала съм повече 1300 книги и на всяка една от тях съм се радвала като на свое внуче.

Още

Издателката Божана Апостолова с награда "Перото" за цялостен принос за 2020 година

Пожелавам си и за в бъдеще да се раждат талантливи хора, които да продължават да пишат", с тези думи Божана Апостолова прие наградата за цялостен принос за 2020 година на Национален център за книгата и Литературен клуб "Перото".

***
Искрени думи, спомени и съболезнования споделиха тези дни множество колеги и приятели на обичаната и уважавана писателка:

"Днес всички сълзи и всички думи са за Божана.

Вчера нещо ме накара да й се обадя просто да я чуя, но шофирах и не го направих. И днес, когато разбрах, че е отлетяла към небесното си царство, изпитах вина за това. Същата вина която изпитах, когато не бях до баба когато си отиваше. Защото Божана, освен мой издател и покровител, беше и моя баба и "сестричка" както тя ми казваше понякога. "Сестричке". Така казваше с грубия си глас, но с нежната си душа, която дишаше и живееше за поезията. Тя създаде няколко поколения български писатели и поети и делото й и щедростта й ще се помнят от всички нас. Скърбим, скърбя за тази огромна загуба, но се опитвам да мисля за моментите ми с нея, когато например ходихме до Лондон и всяка наша вечер завършваше с пиене на уиски и пушене на цигари в кухнята и рецитиране на стихотворения до 3 през нощта. Накрая, когато идваше време да си лягаме, тя правеше шпагат, аз я вдигах заливайки се от смях, после всяка поемаше към стаята си замаяна.

Спомням си как веднъж й бях на гости в къщата й в Пловдив, беше ми сготвила една тенджера с пълнени чушки, но тенджерата загоря и дълго време се опитвахме по всевъзможни начини да я изчистим и когато ни писна, просто я изхвърлихме и отидохме да храним костенурките й. Божана беше цялата сърце, тя беше най-щедрият човек, когото познавам. За нея беше много важно поетите и писателите да са горди от това което правят и да се чувстват специални. Тя ме научи да се гордея с дарбата си, научи ме да живея като бохем. Да давам когато имам, да взимам, когато имам нужда. С нея за първи път ядох манго. Понякога се държеше като непораснало, буйно дете, което иска всичко от света на момента, веднага, защото знае, че животът е един. И животът е живот, за да се живее. Сърдеше ми се ако не й се обадя за Коледа или някой друг празник, веднъж на едно мое четене в Пловдив дойде и ми заби шамар пред всички, защото не й се бях обадила. После ми се усмихна дяволито и се разсмя и четенето започна. Благодарна съм, че имах шанса да познавам това огнено кълбо, тази необикновена личност, която ще остане в историята на българската литература завинаги, защото Божана беше една. Е. И винаги ще бъде.

Обичам те, Божана и много, много ще ми липсваш...не успях да ти кажа, че подготвям нова стихосбирка, но знам, че скоро ще я прочетеш там горе, на светлото и на хубавото. И много се надявам да ти хареса.

Сега си почини. А когато стигнеш горе, вдигни всички на крака, както само ти можеш!", сподели писателката Рене Карабаш.

"Разбирам, че тази сутрин е починала Божана Апостолова -- поет, издател, меценат на българската култура. Няма достатъчно силни думи да изразят огромната роля на тази дребничка (на ръст) жена за съвременната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в "Жанет 45", въобще българските автори, подкрепени, издадени и издигнати от нея... Тя първа разпозна важността да се издават български автори тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха единствено чуждоезични. Аз не бях автор в нейното издателство, но нейната обич към хубавата книга не познаваше колегиална завист, съображения, граници...

Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни разговор (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия -- без грам лицемерие. Не са много хората, от които можеш да научиш каквото и да е днес в това особено време. От нея аз научих 2-3 много прости неща. Повече от достатъчно са. Благодаря, Божана и на добър час! Оставаш високо!

Съболезнования на най-близките й!

Толкова обичаше поезията, помнеше безброй чужди стихове наизуст, рецитираше ги тъй сякаш в момента извират от сърцето й!

И сякаш неслучайно си е отишла точно на днешния ден.", написа Захари Карабашлиев.

"Майката на книгите почина.
Възнесе се в техния рай,
за да остане завинаги
с тях.

Светло небе, Божана!", написа Петър Чухов.

"Божана си е отишла... Научих го рано сутринта и още се опитвам да осъзная. Загубихме жив, наистина жив и щедър човек. Дължим й много! Благодаря за всичко, за всички тези 25 години! Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото. Тъга и обич, кураж за Manol Peykov и близките...", написа Георги Господинов.

"Божана Апостолова се пресели в небесното царство на думите и душите. Всичко, което тя направи за българската литература ще остане като паметник за величието, енергията, мисията и отдадеността на човека, направил най-много, за да има българска литература през последните 30 години. Мога да говоря много за нея, но ще преглътна думите и тъгата ми за огромната загуба. Почивай в мир, Божана. Светъл път.

Ще посветим второто издание на Черноморския международен литературен фестивал в Бургас на Божана Апостолова. Поклон. Съболезнования за Манол, Божана и Яна, на всички от семейството на Жанет 45, и на стотиците автори, на които тя даде светлина и възможност по пътя на книгите.

Тя беше фар.", сподели Светлозар Желев.

"Почина Божана Апостолова! През януари тази година тя ми каза: "Като си отида - и оттам ще те обичам!" Скърбя за тебе, Божана! Ти ми подаде ръка, когато ми беше най-трудно. Ще постъпвам така, че да не се срамуваш от мене. Винаги ще знам, кой ми помогна, когато бях слаба, Да ти е светло небето, Божана! Ще липсваш на българската литература!", написа Здравка Евтимова.

"Божана Апостолова е тръгнала към небето. Има хора, за които не можеш да повярваш, че е възможно да си отидат. Тя беше такъв човек. В главата ми кънти дълбокия ѝ дрезгав глас. Мечтая да го чуя отново. Благодарение на тази дама аз съм автор. Благодарение на тази дама аз проходих по коридорите на духовността. Само пред нея бих се поклонил. Сега го правя пред паметта ѝ. Колене. Първият ми роман, издаден от нея. Колене, с които коленичиш, когато ти се плаче. Плаче ми се, Божана. Българската литература остана без майка. Ще помня завинаги това нейно стихотворение:

Ще се хвана за ръба на мрака
и ще се изтегля нагоре,
към наднебесното сияние.
Там ме очаква баща ми.
Милостиви Боже,
най-сетне ще мога да кажа
"татко!"
... на мъж,
два пъти по-млад от мене.", сподели Росен Карамфилов.

Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството, близките, колегите и приятелите на Божана Апостолова - поетеса, писателка, издателка и една от ярките културни емблеми на Пловдив - първата Европейска столица на културата в България:

"Г-жа Апостолова бе дългогодишен двигател и вдъхновител в издателство "Жанет 45" - институция, наложила се като водеща в съвременния книгоиздателски процес у нас, с принос както в издаването на стойностна литература, така и в утвърждаването на високи стандарти в графичния дизайн и полиграфията.

Известна със своята последователна гражданска активност и меценатство, Божана Апостолова остава в паметта на културната общност и обществото с безброй инициативи в подкрепа на литературата и младите творци. Сред тях са създаването на фестивалите "Пловдив чете" и "Младият Пловдив чете", както и учредяването на престижната годишна литературна награда за поезия "Иван Николов".

Божана Апостолова е носител на множество национални отличия, като най-новото признание - наградата "Златен век" - звезда на Министерството на културата и грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност - ѝ бе присъдена през май 2025 г. по повод 80-годишния ѝ юбилей и в чест на 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

С кончината на Божана Апостолова културната общност губи не само изключителен творец и издател, но и вдъхновяващ обществен деец с неизмерим принос към духовния живот на България.

Дълбок поклон!"

Снимка: Стефан Марков/BulFoto

Божана Апостолова ще бъде запомнена като обичан творец, уважаван обществен деец и ярка фигура в българската литература. Това заявява държавният глава Румен Радев по повод кончината на писателката, съобщиха и от прессекретариата на президента.

В съболезнователното си писмо до семейството, близките и колегите й Радев посочва, че множеството награди, сред които и най-висшето държавно отличие - орден "Стара планина" I степен, получени от Божана Апостолова през годините, са безспорно признание за професионалния път на писателката.

Чрез думите си Божана Апостолова вдъхновяваше, пробуждаше съвестта и превръщаше словото в светлина. В творчеството й звучеше гласът на истината и човечността, което й донесе обичта на поколения читатели, посочва държавният глава.

Като щрихи, описващи многообразието на личността на Божана Апостолова, президентът откроява нейната работата като поетеса и автор, дейността й като книгоиздател, създател на литературния фестивал "Пловдив чете" и учредител на престижната национална награда за поезия "Иван Николов", посочват още от прессекретариата.

***
"Животът се въздига към смъртта
със съвършенството на победител.
Какво пък, и след мен една врата
ще се затвори. Както в нас самите
налива сок, окръгля се плодът,
но друг човек след нас ще го откъсне.
И ще избухне тайнствено в света
пак думата,
която в мен възкръсва..."

Светла памет на Божана Апостолова!, написаха от издателството й "Жанет 45".

Божана Апостолова е родена на 9 май 1945 г. в пазарджишкото село Цар Асен. Завършва българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", а като втора специалност - история.

"Исках да бъда лекар, хирург, но нямаше кой да ме издържа - следването в медицинския е само редовно. А аз съм завършила след гимназията всичко задочно - механотехникум, химия в Димитровград и накрая българска филология с втора специалност история", разказва Божана Апостолова.

Още

Жесток и истински: "Нощта е също слънце" е новият роман на Божана Апостолова

Тя е била директор на Дома за култура към дирекция "Местна промишленост и битови услуги". След 1989 г. започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията. През 1992 г. основава издателство "Жанет 45", следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат, а през 2001 г. и книжната борса "Жанет 2001". Собственик е на "Студио Стандарт", както и управител на фондация "Изкуство без граница". Издателската ѝ политика е насочена основно към български автори, като сред издадените от "Жанет 45" са имена като Иван Радоев, Дора Габе, Екатерина Йосифова, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Станка Пенчева, Христо Карастоянов, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Петър Чухов.

Божана Апостолова е автор е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца, сред които стихосбирките "Нестинарска орис" (1976), "Необетован свят" (1986), "Както мама се кръсти" (1996), "Едва я задържам" (2008), романите "Делнична библия" (том 1, 1998 - за детството на поетесата в Пловдив и том 2, 2005 - за пътят ѝ в бизнеса), "Кръстопът без пътища" (2008), "Нощта е също слънце" (2017), "Завръщането на визона" (2019).

Книги и отделни нейни работи са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и други езици.

Апостолова е инициатор и съучредител на литературния фестивал "Пловдив чете" и културната инициатива "Младият Пловдив чете". През 1994 г. Божана Апостолова учредява годишната литературна награда за поезия "Иван Николов".

Носител е на националната литературна награда "Христо Г. Данов" за изключителни постижения в областта на литературата и принос в издаването на българска художествена литература (2010) и в раздел "Издание за деца" (2012), на орден "Св. св. Кирил и Методий" (огърлие) - за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата (21 октомври 2011), на орден "Стара планина" (първа степен, 2016), на Националната награда "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца (8 май 2018). През 2020 г. получава наградата "Перото" за цялостен принос.

Дълбок поклон!