Отиде си Божана Апостолова, съобщиха от семейството ѝ.

"Рано тази сутрин майка ми се възнесе в царството на безсмъртните художници и писатели, които осветяваха пътя й приживе. Ще я виждам всеки ден в усмивката на дъщеря си. И в думите на поетите, които спаси от безмълвие", написа сънът ѝ Манол Пейков във Фейсбук:

В последните месеци Божана не излизаше, стоеше си вкъщи. Именно в дома ѝ рано тази сутрин е настъпила кончината ѝ. Още не е уточнено кога ще е поклонението.

"Напусна ни човек, направил много за българската култура. Тя бе до върха на пръстите си пловдивчанка. Отдадена изцяло на работата и семейството си", казват хора, които дружаха с нея.

"Само белият лист, само поезията е онова, което лекува и спасява душата ми. Аз не пиша, за да кажа "Божана го може, Божана е страшно талантлива!".

Издавайки толкова много книги на български автори, аз много добре знам, че издателката Божана "изяжда" поетесата Божана, защото винаги най-напред ме поглеждат като издател, като възможност за тяхната реализация. Това е заложено генетично, но то не ме прави нещастна, защото аз не пиша, за да ми се възхищават.

Вярно е, че писането е взаимност, но аз го правя, за да лекувам душата си с много любов.", припомнят думите й от БТА.

Още

Издателката Божана Апостолова с награда "Перото" за цялостен принос за 2020 година

Божана Апостолова приживе получи много признания за дейността, която развиваше. Удостоявана е с държавни награди и отличия.

Издателство "Жанет 45", което създаде и ръководи в продължение на повече от 35 години, отпечата най-добрите български автори.

Една от голeмите й заслуги е създаването на фестивала "Пловдив чете".

"Исках да бъда лекар, хирург, но нямаше кой да ме издържа - следването в медицинския е само редовно. А аз съм завършила след гимназията всичко задочно - механотехникум, химия в Димитровград и накрая българска филология с втора специалност история", разказва тя.

Поет, прозаик и издател - Божана Апостолова е родена на 9 май 1945 г. в с. Цар Асен, Пазарджишко, но от няколкогодишна до днес живее и работи в Пловдив.Завършва Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. Велико Търново.

Два месеца преди 10 ноември 1989 г. Божана напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция "Местна промишленост и битови услуги" и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията - събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив.

Още

Жесток и истински: "Нощта е също слънце" е новият роман на Божана Апостолова

Основава Издателство "Жанет 45", следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и Книжната борса "Жанет 2001".

Издателската ѝ политика е насочена основно към български автори, като сред издадените от "Жанет 45" са имена като Иван Радоев, Дора Габе, Екатерина Йосифова, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Станка Пенчева, Христо Карастоянов, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Петър Чухов.

Автор е на 10 стихосбирки, 4 романа и 12 книги за деца, сред които стихосбирките "Нестинарска орис" (1976), "Необетован свят" (1986), "Както мама се кръсти" (1996), "Едва я задържам" (2008), романите "Делнична библия" (том 1, 1998 - за детството на поетесата в Пловдив и том 2, 2005 - за пътят ѝ в бизнеса), "Кръстопът без пътища" (2008), "Нощта е също слънце" (2017), "Завръщането на визона" (2019).

Книги и отделни нейни работи са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и други езици.

Апостолова е инициатор и съучредител на литературния фестивал "Пловдив чете" и културната инициатива "Младият Пловдив чете". През 1994 г. Божана Апостолова учредява годишната литературна награда за поезия "Иван Николов".

Носител е на националната литературна награда "Христо Г. Данов" за изключителни постижения в областта на литературата и принос в издаването на българска художествена литература (2010) и в раздел "Издание за деца" (2012), на орден "Св. св. Кирил и Методий" (огърлие) - за особено значимите ѝ заслуги в областта на културата (21 октомври 2011), на орден "Стара планина" (първа степен, 2016), на Националната награда "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца (8 май 2018). През 2020 г. получава наградата "Перото" за цялостен принос.

Божана Апостолова през 2018 г. Снимка: Стефан Марков/BulFoto

Ето какво споделя тя за себе си през 2016 г. 

"Колкото човек по-малко знае, повече вярва на оскъдния си инстинкт. Оскъден, защото и инстинктът е като въображението - ако го храниш, ако трупаш много култура, много духовност, ако четеш, ако знаеш, ако си информиран, във всички случаи ще ти е по-трудно, защото знаеш, че в един момент животът свършва.

Вчера ми се обажда един приятел, казва- загубих дъщеря си. Най-страшното. Сто пъти съм готова да умра за всяко дете, да се запази неговият живот. Аз, каквото съм могла, съм го направила. Дървото ми вече е почерняло, овъглено, плодовете му са обрани, колкото имаше на него. Ей сега скоро се появи едно зелено листенце и това е внучката ми. Тя раззеленява дървото. Но дървото, за жалост, ще си замине.

И много е редно да замине преди всички останали, да не се посяга на млади животи, а ние всички да помагаме, колкото можем усилия да положим, за да държим в шепи тия светли душици децата на България, собствените си деца и собствените си внуци. Времето е тяхно. Жестоко е да бутнеш непозната жена по стълбите, да направиш атентат...

От себе си се отказал, защо трябва да лишаваш хората от живота им?! Много ме е страх, че дойде време на безверие, на апатия, на липса на достойнство и гордост.

Да кажеш - това не може да бъде. И да си крепим духа вътре в нас, непременно да можем да се хващаме поне от време навреме за ръце. Ние, за жалост, и това не правим. Отдаваме се на течението и викаме "Карай ..."

Дълбок поклон!

Още

Божана Апостолова: Времето е на децата на България

Още

Стефан Цанев: Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не