Горан Паскалевич се борил с цензурата още с първия си студентски филм - 20-годишен, във Филмовата академия в Прага през 1969 г. Късометражният филм бил черна комедия за възхваляването на работническата класа при социализма, разказа знаменитият сръбски режисьор вчера в рубриката "София - град на киното: Интервю с автограф" на 21-ия "София филм фест" /СФФ/.

Генералният секретар на Международната федерация на филмовите критици Клаус Едер връчи Специална награда на ФИПРЕССИ по случай 90-годишнината на организацията на Горан Паскалевич. Това се случи снощи при софийската премиера на най-новата творба на режисьора "Земя на боговете" в Кино "Люмиер".

Горан Паскалевич със Специалната награда на ФИПРЕССИ (Снимка: BulFoto)

Тази награда се връчва за втори път в рамките София филм фест, като миналата година я получи легедната Бела Тар.

"Земя на боговете" е копродукция между Индия и Сърбия, а във фокуса на историята е завръщането на главния персонаж Рахул (Виктор Банержи, легенда на индийското кино) в своето родно място в Хималаите, от където е избягал преди повече от 40 години.

Автори на сценария са самият Банержи и Паскалевич, премиерата на филма беше преди три месеца в програмата на фестивала в Торонто.

"Земя на боговете"

След 40-годишно отсъствие Рахул Неги се завръща в родното, отдалечено хималайско селце, носейки със себе си сак и доброто си възпитание. Преди две години в региона опустошително свлачище убива хиляди хора. Красотата на това място обаче успява да надделее над щетите от бедствието. Рахул търси познати физиономии, но за негова изненада, онези, които веднага го разпознават, не са особено щастливи да го видят. Когато напуска селцето съвсем млад, той е в немилост. Повечето хора, живеещи в района, са изключително суеверни и са способни да съхраняват неприязънта си през цели поколения. Достатъчно е да кажем, че филмът включва семейни неволи, една жена и ужасни несправедливости, породени от кастите в Индия.

Стефан Китанов-кита и Горан Паскалевич (Снимка: BulFoto)

По-рано, същият ден, в Дома на киното, Клаус Едер модерира публичното интервю с Горан Паскалевич - "София град на киното: Интервю с автограф".

Горан Паскалевич каза, че обича да работи в родината си, но заради политическата си позиция често е бил поставян пред избора да снима в чужбина или въобще да не снима. Предпочел първата възможност. Но и "чуждестранните" му филми в повечето случаи са свързани със Сърбия. Например сниманият на английски в Ирландия "Как Хари се превърна в дърво" е много ирландски, но същевременно по някакъв начин е свързан с Милошевич, цитира БТА.

Първоначалното си "кинообразование" Горан Паскалевич получил като разпоредител в Белградската филмотека. "Назначил" го вторият му баща, който я ръководел, след като прекъснал журналистическата си кариера по политически причини. Бъдещият режисьор късал билетите не срещу заплата, а срещу възможността да гледа - често и с приятели - филмите във филмотечното кино.

Започнал и да чете и да се образова. Бил пленен от неореализма, а "Крадци на велосипеди" го разплакал. Тогава обявил, че киното е неговата любов и ще стане режисьор. Семейството му било против, но вторият му баща го подкрепил. Казал, че така момчето поне ще научи занаят и ако няма талант, ще може да работи в телевизията. . . Той избрал за Горан и най-доброто в Европа киноучилище тогава - ФАМУ в Прага.

"Земя на боговете"

Първият му студентски филм там бил избран за най-престижния фестивал за късометражно кино - в Оберхаузен, Германия, от неговия директор, но чешката цензура не разрешила да бъде показан. Директорът предложил на младежа да го открадне и да отиде на фестивала.

Все пак съм почтен човек и предпочетох да завърша образованието си първо. Така пък имах късмета да се запозная с големите режисьори от чешката нова вълна, между които Иржи Менцел и Милош Форман. Те гледаха филмчето и станахме приятели, разказа Горан Паскалевич.

Той става световноизвестен с "Буре барут" /1998/. На фестивала във Венеция е извън конкурса, но журито на ФИПРЕССИ, което трябва да даде една награда за творба от конкурса и една - от извънконкурсната програма, решава да присъди само едно отличие за най-добър филм - за "Буре барут".

Филмът е за насилието, но не по холивудски - като хореография, а за взривоопасното всекидневие в Белград, за насилието в отношенията между хората, по думите на режисьора.

Заради интервю по време на фестивала във Венеция при завръщането му в Сърбия вестник "Политика" на първа страница го обявил за предател, призовал да бъде застрелян и дори сам да се застреля, "ако е почтен човек". Тогава съпругата му Кристин, французойка, настояла да се върнат в Париж. Така отново била осуетена възможността да работи в родината си. Тогава снимал в Ирландия "Как Хари се превърна в дърво".

"Земя на боговете"

Следващите прожекции на "Земя на боговете" са 13 март в Културен център "G8" от 19.00 часа и на 15 март в EURO CINEMA от 18.15 часа