ИСКРА НА РАЗРУХАТА
"Аватар: Огън и пепел" открива "сивата зона", от която поредицата се нуждаеше
Последният филм от известната трилогия на Джеймс Камерън представя по-сложни герои и конфликти
Редактор : / 5160 Прочита 0 Коментара
"Аватар: Огън и пепел" вече поредна седмица покорява световните класации.
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
Третата част на култовата филмова поредица "Аватар" на режисьора Джеймс Камерън излезе едва преди седмици, а вече покорява световния бокс офис с приходи над 1 милиард щатски долара.
"Огън и пепел" ни връща отново на планетата Пандора в компанията на вече добре познатите ни сини герои. Семейство Съли все още преживява последствията от края на "Аватар: Природата на водата", които заплашват да ги разделят, когато светът заплашва да се срине за пореден път.
"Аватар: Огън и пепел" представя ново враждебно племе в Пандора - народът на пепелта.
Снимка: АР/БТА
"Аватар: Огън и пепел" продължава конфликта между човечеството и местното население на Пандора. Това е сюжетна нишка, която вече ни е много позната както в трилогията, така и в много други кино произведения.
Това, което прави третата част интригуваща е, че се появява още една заплаха - народът на пепелта. Това е племе На'ви, което е отхвърлило върховната си богиня Ейуа и вместо това почита огъня - стихия на разрушението.
Саймън Франглен казва, че е трябвало да измисли чисто нови инструменти за музиката на Търговците на вятъра.
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
Чрез тяхното добавяне към поредицата, светът става по-сложен и многопластов, тъй като вече На'ви не са единствено олицетворение на мира и връзката с природата, докато колонизаторите са чистото зло. По тази начин героите изглеждат и по-реалистични.
"Аватар: Огън и пепел" е с продължителност близо 3 часа и половина, които обаче не се чувстват като толкова. Динамиката беше по-балансирана с много напрегнати и бойни сцени, но в същото време имаше и моменти, в които на сюжета и героите им се дава възможност да "дишат" - да обърнат внимание на собствените си проблеми и мисли, както и на взаимоотношенията си околните.
Сигорни Уийвър в ролята на Кири Съли
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
Именно тези сцени на затишие карат зрителя да се привърже към дадения персонаж, опознавайки емоциите, вижданията и характера му. В случая, успяваме да опознаем и обикнем по-добре семейство Съли чрез призмата на скръбта. Джейк (Сам Уъртингтън) скърби като бутилира чувствата си и става по-строг към семейството си, Нейтири (Зоуи Салдана) се отдава на молитви, докато в нея кипи и още по-голям гняв към хората, Ло'ак (Бритън Далтън) пропада в спирала на вина и самосъжаление, Кири (Сигорни Уийвър) започва да се съмнява в устройството на света им...
Зоуи Салдана в ролята на Нейтири
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
Темата за религията също е засегната по интересен начин. От предишните два филма сме свикнали, че На'ви не подлагат на съмнение връзката си с богинята Ейуа, но след случилото се в края на "Аватар: Природата на водата" вярата на част от тях се разклаща, особено на Кири (Сигорни Уийвър), която е пряко свързана с нея. По този начин отново на сюжета се придава нюанс, сива зона, която да се изследва.
Уна Чаплин в ролята на Варанг
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
В третия филм на "Аватар" героите претърпяват по-голямо развитие именно заради сивата зона по отношение на скръб и вяра. Никоя от арките им не се чувства досадна или излишна, отделните връзки също са добре разгледани особено тези между родители и деца.
Героите получават възможността да преборят собствените си демони преди тези, които заплашват света им.
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
Тук не става въпрос само за семейство Съли, но и за други баща и син - Куаритч (Стивън Ланг) и Паяк (Джак Чемпиън). Бидейки в двата противоположни лагера, динамиката им става особена. Куаритч, един от най-големите привърженици на изтребването на На'вите, се превръща в един от тях още в предишния филм, макар и като характер да не се променя особено. В третия филм обаче се вижда колко държи на човешкия си син, но дали ще го защити, ако човешката армия му нареди да убива?
Куаритч (Стивън Ланг) се превръща в един от най-интригуващите персонажи.
Снимка: 20th Century Studios/AP/БТА
Другият интересен аспект на Куоритч е връзката му с Варанг - предводителката на народа на пепелта. Учейки нея и народа ѝ как да използват огнестрелни оръжия, той опознава културата им и дори започва да се държи и облича като тях.
Варанг (Уна Чаплин) от своя страна е интересен враг, защото олицетворява всичко, което останалите Нави не са, докато в същото време служи като разрушителен паралел на Нейтири. В същото време Варанг не е зла, защото е алчна или просто обича разрухата. Такава е, защото тя сама е изгубила много и се е почувствала така сякаш Ейуа я е изоставила. Не е изненада, че стана толкова популярна в интернет пространството.
Актрисата Уна Чаплин
Снимка: АР/БТА
Едва ли е необходимо да се обсъжда начинът, по който е направен самия филм. Поредицата "Аватар" е известна със своята техника и невероятен CGI, който изглежда все по-истински. Лицата на На'ви стават все по-изразителни, а актьорите толкова умело пресъздават езика и движенията им, че не би било трудно да ги помислим за истински.
Саундтракът също допринася за фантастичната атмосфера с още нови инструменти, които стават автентични за Пандора. Композиторът Саймън Франглен разказва как са отнели 7 години, за да я напише за целия филм и всъщност колко много сцени са имали нужда от музикален съпровод.
Композиторът Саймън Франглен
Снимка: Getty Images
Той разказва историята на семейство Съли и скръбта им чрез ноти, запознава ни с Търговците на вятъра и ни показва колко опасен може да бъде народът на пепелта.
"Аватар: Огън и пепел" е епично приключение в един свят, който не спира да ни изненадва с дълбочината си. Конфликтите стават по-сложни и интригуващи, а героите трябва да преживеят своите демони преди да се сблъскат с онези, които заплашват да им отнемат всичко най-ценно. Дали огънят ще бъде опитомен или ще опожари всичко красиво и добро, всеки зрител трябва да разбере сам.
"Аватар: Огън и пепел" може да се окаже най-добрият филм от трилогията.
Снимка: Форум филм