Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Скелети от пещерата Бачо Киро разкриват тайни за Homo sapiens (снимки/видео)

Скелети от пещерата Бачо Киро разкриват тайни за Homo sapiens (снимки/видео)

Резултатите от изследването на българо-германски екип са публикувани в престижното научно списание Nature

Най-старите индивиди от пещерата Бачо Киро, или групи тясно свързани с тях, са допринесли генетично за днешните хора. Това показват резултатите от геномно и генетично изследване на останки, открити в пещерата през миналата година. Информацията е от Националния археологически музей с институт при БАН (НАИМ-БАН), а резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Nature.

Още

У нас откриха човешки останки на 45 000 години, даващи нова информация за Европа

У нас откриха човешки останки на 45 000 години, даващи нова информация за Европа

Международният изследователски екип е секвенирал геномите на най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са обитавали пещерата Бачо Киро. Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес.

Миналата година научен екип, ръководен от изследователи от НАИМ-БАН и от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия, обяви откриването на останки от Homo sapiens в България - в пещерата Бачо Киро до Дряново, които са били датирани радиовъглеродно между 43 000 и 46 000 години.

Откритията документират най-ранните известни до сега Homo sapiens от късния палеолит в Европа и определят по-рано във времето началото на този голям културен преход. Това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия.


Матея Хайдиняк и колегите й сега са секвенирали геномите на пет индивида, установени в пещерата Бачо Киро. Четири от тях са на възраст между 43 000-46 000 години. Друг индивид, открит в по-горните пластове на пещерата, е датиран на около 35 000 години и най-вероятно се свърза с по-късната Ориняшка култура.

Сравнявайки геномите на тези индивиди с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института "Макс Планк" установяват, че ранната човешка група е допринесла генетично за развитието на по-късни човешки популации.

Изненадващо, този генетичен принос днес се среща особено в Източна Азия и дори в Америка, а не в Европа, където са живели хората от пещерата Бачо Киро.

"Досега се е приемало, че древните Homo sapiens от началния късен палеолит изчезват без генетичен принос към съвременните хора, които пристигнали по-късно", отбелязват учените.

Изследователите идентифицират неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата Бачо Киро.

"По-голямата част от тази неандерталска ДНК се проследява в изключително дълги участъци, което показва, че тези модерни Homo sapiens са имали неандерталски предци от около 5 до 7 поколения назад в родословието си", казва Матея Хайдиняк.

Според Сванте Пеебо, който е координирал генетичните изследвания, резултатите показват, че първите модерни хора, пристигнали в Евразия, често се хибридизират с неандерталците.

"Възможно е дори някои от тях да са били изцяло претопени в местните неандерталски популации. Едва по-късно пристигат по-големи групи от модерни Homo sapiens и заменят неандерталците", посочва Пеебо.


Анализът на данните на по-късният индивид, датиран на около 35 000 г., който е открит в горните пластове на пещерата, е бил от популация, която е генетично различна от най-ранните анатомически модерни хора в по-долните пластове.

"Съвременните популации на вида ни в Европа са генетично свързани по-близко с останките от по-късния индивид, от преди около 35 000 г., намиращ се в горните пластове на пещерата Бачо Киро", отбелязват Николай Сираков и Свобода Сиракова, които са ръководители от българска страна на проекта.

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Главният архитект на историческите паметници на Франция ще разкаже в София за реконструкцията на Нотр Дам

Проф. Бенжамен Мутон ще изнесе лекция утре в Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Има ли нужда от часове по емпатия в училище и как се водят "Дневници на добротата"?

Защо в Дания въведоха задължителни часове по емпатия, а ирландско училище захвърли домашните

Проф. Велислав Минеков: Онова, което се наричаше театрална реформа, беше щета

Бюджетът на културното министерство е актуализиран с 16 милиона и 700 хиляди лева, припомни служебният министър

Народният театър подреди изложба-летопис на Вазовото наследство

Експозицията проследява в снимки и документи огромната любов между народния поет и Народния театър през годините

"Кристо. От Габрово до Триумфалната арка" - документална изложба се открива в Париж

Разказ за пътя на големия артист от родния град Габрово до първите му стъпки на световната артсцена във Франция

Палеонтолози възстановиха облика на "месояден бик" от епохата на динозаврите

"Странникът" карнотавър е открит в Патагония през 1984 г. и до ден днешен е обект на редица изследвания