Най-старите индивиди от пещерата Бачо Киро, или групи тясно свързани с тях, са допринесли генетично за днешните хора. Това показват резултатите от геномно и генетично изследване на останки, открити в пещерата през миналата година. Информацията е от Националния археологически музей с институт при БАН (НАИМ-БАН), а резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Nature.

Още

У нас откриха човешки останки на 45 000 години, даващи нова информация за Европа

Международният изследователски екип е секвенирал геномите на най-древните, сигурно датирани, анатомически съвременни хора в Европа, които са обитавали пещерата Бачо Киро. Те са били от вида Homo sapiens, към който се отнасяме всички ние днес.

Миналата година научен екип, ръководен от изследователи от НАИМ-БАН и от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Германия, обяви откриването на останки от Homo sapiens в България - в пещерата Бачо Киро до Дряново, които са били датирани радиовъглеродно между 43 000 и 46 000 години.

Откритията документират най-ранните известни до сега Homo sapiens от късния палеолит в Европа и определят по-рано във времето началото на този голям културен преход. Това е най-ранното известно разпространение на съвременния Homo sapiens в средните ширини на Евразия.

Матея Хайдиняк и колегите й сега са секвенирали геномите на пет индивида, установени в пещерата Бачо Киро. Четири от тях са на възраст между 43 000-46 000 години. Друг индивид, открит в по-горните пластове на пещерата, е датиран на около 35 000 години и най-вероятно се свърза с по-късната Ориняшка култура.

Сравнявайки геномите на тези индивиди с тези на хора, живели по-късно в Европа и Азия, изследователите от Института "Макс Планк" установяват, че ранната човешка група е допринесла генетично за развитието на по-късни човешки популации.

Изненадващо, този генетичен принос днес се среща особено в Източна Азия и дори в Америка, а не в Европа, където са живели хората от пещерата Бачо Киро.

"Досега се е приемало, че древните Homo sapiens от началния късен палеолит изчезват без генетичен принос към съвременните хора, които пристигнали по-късно", отбелязват учените.

Изследователите идентифицират неандерталска ДНК в геномите на най-древната популация съвременни хора от пещерата Бачо Киро.

"По-голямата част от тази неандерталска ДНК се проследява в изключително дълги участъци, което показва, че тези модерни Homo sapiens са имали неандерталски предци от около 5 до 7 поколения назад в родословието си", казва Матея Хайдиняк.

Според Сванте Пеебо, който е координирал генетичните изследвания, резултатите показват, че първите модерни хора, пристигнали в Евразия, често се хибридизират с неандерталците.

"Възможно е дори някои от тях да са били изцяло претопени в местните неандерталски популации. Едва по-късно пристигат по-големи групи от модерни Homo sapiens и заменят неандерталците", посочва Пеебо.

Анализът на данните на по-късният индивид, датиран на около 35 000 г., който е открит в горните пластове на пещерата, е бил от популация, която е генетично различна от най-ранните анатомически модерни хора в по-долните пластове.

"Съвременните популации на вида ни в Европа са генетично свързани по-близко с останките от по-късния индивид, от преди около 35 000 г., намиращ се в горните пластове на пещерата Бачо Киро", отбелязват Николай Сираков и Свобода Сиракова, които са ръководители от българска страна на проекта.