По повод на Международния ден на жената уредникът в Етнографската къща в Добрич Калояна Донева представя в изложба една по-малко позната, но изключително силна страна на българския фолклор - женските демонични образи, чрез които хората от миналото са обяснявали болестите, природните бедствия и необяснимите събития в живота си, съобщи БТА.

Изложбата бе открита на 5 март Снимка: Михаела Димитрова/БТА

"Българският фолклор е пълен с пространства между светлината и мрака, между реалното и онова, което не може да се обясни. И точно там се появява женският образ - не като украса или легенда за разказване край огъня, а като присъствие. Сила. Понякога нежна, понякога жестока. Понякога спасителна, понякога наказваща, но винаги запомняща се", каза за БТА Калояна Донева.

Женският образ във фолклора може да бъде едновременно закрилящ и опасен, красив и страшен - подобно на самата природа. Снимка: Михаела Димитрова/БТА

Тя посочи, че винаги я е привличала тази страна на фолклора - не красивата и подредената, а онази, която е като нощен вятър: не я виждаш, но я усещаш. Според нея народните истории не са създадени, за да успокояват, а за да напомнят, че светът има и друго лице - по-диво, по-тайнствено и по-непокорно.

В българската демонология женският образ рядко е еднозначен. Той може да бъде едновременно закрилящ и опасен, красив и страшен - подобно на самата природа. Именно затова тези фигури са толкова ярки и запомнящи се в народното въображение.

Българският фолклор е пълен с пространства между светлината и мрака, между реалното и онова, което не може да се обясни. Снимка: Михаела Димитрова/БТА

Сред тях е безсъницата - демон, който причинява тежка безсънна болест. В различните райони на България тя е описвана като стара жена с големи зъби или като дребна фигура с разрошена коса и очи като тлеещи въглени. Понякога се свързва и с образа на "горската майка", която плаши децата нощем и пропъжда съня им.

В народните вярвания съществува и бродницата - жена-магесница, която общува с духове и извършва вредоносна магия. Смятало се, че такива жени могат да предизвикват раздори между хората или дори да "снемат месечината" от небето, за да разговарят с нея.

Уредникът в Етнографската къща в Добрич Калояна Донева Снимка: Михаела Димитрова/БТА

Сред най-страшните митични същества е ламята - огромно чудовище с люспесто тяло, криле и няколко глави. Според легендите тя спира водите на кладенци и реки и изисква жертви от хората, докато смели юнаци като Крали Марко или свети Георги не се изправят срещу нея.

Силно присъствие в народните представи имат и лехусниците - духове, които вредят на родилки и новородени. Смятало се, че те са души на починали бременни жени и могат да нападат майката и детето до 40-ия ден след раждането. За защита хората използвали чесън, червен конец или сребърна монета.

Представени са русалийките, свързани с Русалската седмица около празника Петдесетница, както и редица персонифицирани болести - мората, червенката, чумата и шарката. Снимка: Михаела Димитрова/БТА

Подобни страхове са свързани и с навите - духове на некръстени деца, които според вярванията летят нощем и търсят родилки и бебета. За предпазване се използвали предмети с апотропейна сила - сърп, ръжен, секира или билки, събирани на Еньовден.

Сред по-двусмислените женски образи са орисниците - три мистични същества, които посещават новороденото в третата нощ след раждането и определят съдбата му. В народните вярвания тяхната орисия не може да бъде отменена от никого.

Сред представените духове са: безсъницата, бродницата, ламята, самодивата, навите, орисниците и други. Снимка: Михаела Димитрова/БТА

Красиви, но опасни са и самодивите и самовилите - митични девойки, които обитават горите и планините. Те танцуват нощем по поляни и край извори, обичат музиката на кавала и понякога отвличат овчари, за да им свирят.

Към този свят принадлежат още русалийките, свързани с Русалската седмица около празника Петдесетница, както и редица персонифицирани болести - мората, червенката, чумата и шарката, които народното въображение представя като зли женски същества, носещи страдание и смърт.

В народните вярвания съществува и бродницата - жена-магесница, която общува с духове и извършва вредоносна магия. Снимка: Михаела Димитрова/БТА

Според Калояна Донева именно тази двойственост прави женския образ във фолклора толкова силен.

"Той не е просто добър или зъл. Той е като нощта - привлича, но и крие. Не можеш да го заключиш в една дума или една история. И точно в това е неговата магия", казва тя.

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Катрин Ди: Самодивата Вида е олицетворение на младежкия бунт и инат

Затова и в народната култура жената не е само символ на нежност и грижа, а и на сила, тайна и съдба - образ, който продължава да вълнува въображението и днес.

Изложбата "С образ на жена, с душа на дявол" може да бъде разгледана в Етнографската къща в Добрич.

Още

ПРИКАЗКИТЕ ОЖИВЯВАТ

"Огнено цвете": Какво, ако злодеят е бил прав?

Още

НА КОЛ, НА РАЗКОЛ

Лехуса за майчина болка копнее, мамник лъжовна песен на екрана пее

Още

ОЙ МИ ТЕ ТЕБЕ ТИ, МАМНИЧЕ

Прелетя църно пиле над София и примамливо зашептя от телевизионния екран

Още

ДЗВЕРИНДЕН

Да се хванеш на хоро с чудовищата си и да пируваш с фантазия

Още

ОТВАРА ОТ ДУМИ

Портите на здрача се отварят, за да пуснат на свобода... дзверове

Още

ДЪХ НА МАГИЯ

5 български есенни предложения за смели фантазьори