Иво Христов: Война за живот

На събитието He's the Man (Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg)

Иво Христов беше зашеметен, когато го поканихме да бъде гост на сцената на He's the Man.

Нали знаете, хубавото и лошото понякога вървят заедно.

Зашеметен беше от две новини - добра и лоша. Добрата - че искаме да е част от това специално събитие, със специални мъже, които имат какво да разкажат за успеха. Чудеше се там ли му е мястото.

Току -що го беше зашеметила и лоша новина. Неврофиброматоза тип 2 в мозъка му. Работеше. Пак. Това накратко означава - поредна битка за живот с туморите, които растат, притискат и боли, замаян си и има вероятност да оглушееш. За пълна и непрекъсната тишина говорим, не като сега, когато все пак долавя звуци и чете по устните.

"Туморът заплашва да ме остави глух, това е нещо, за което се подготвям психически".

Животът продължава - с вливания, експериментални лечения, операции, болници и неясна прогноза.

В такъв момент се срещнахме с Иво. Накрая се оказа, че си говорим за оптимизъм.

На събитието He's the Man (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Разказа ни за себе си на запис, вместо на живо. Притесняваше се да се изправи пред толкова много хора, които дълго не спряха да го аплодират, виждайки, че той все пак е в залата. Избягваше сцената, защото не беше сигурен как ще се чувства физически - това бяха първите дни от новите му терапии, след като болестта се завърна.

Не си позволи да се оплаче от съдбата си нито веднъж. Говори за мечти, преследването им, за силата, която писането му дава, притесненията му, че няма да успее да вземе книжка на предстоящия изпит. Остави ни с идеята, че всичко е възможно. Дори мечтите. Във всяка ситуация, колкото и да е зле. 

Автор е на 8 книги, а на 16 декември в столичния клуб "Грамофон" представя ново издание на една от тях - "А можехме да бъдем". С продажбите от книгите финансира лечението си, но основно храни апетита си да създава герои и истории.

"Аз никога не съм самотен, защото имам героите си". изпреварва и въпроса -пише от необходимост, наистина - да изрази себе си и да преследва мечтата си да бъде писател. "През годините положих много усилия да съм писателят Иво Христов, а не болното момче Иво Христов. Истината е, че започнах да пиша след 4-те си мозъчни операции. На Коледа 2014 г. отидох сам в църквата и си го пожелах. Върнах се и започнах да пиша. Оттогава не съм спрял".

Снимка: Личен архив

Има ли как болестта да ти даде?

Страданието и препятствията го учат по най-безмилостния начин да вярва. В себе си, в доброто, в хората. 

"Деля живота си на етапи. Преди и след. Просто след като преживях всичките тези проблеми, станах друг човек. Лягах на операционната и въобще не знаех дали ще се събудя. Имал съм дни, в които не ми се е живяло, но никога не съм губил напълно вяра. Това може би се дължи и на моето семейство, което винаги е до мен и на всичките тези хора, които през годините ми помагаха при всичките тези кампании."

Вливанията продължават. Началото на годината ще бъде важно време за него - девета книга е на път. Експерименталното лечение трябва да даде резултат - лекува или не. А Иво продължава да се бори - за живота си, за героите и мечтите си, и като нормален тийнейджър - за шофьорска книжка.

На събитието He's the Man (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Порастна ли по-бързо? Вероятно е, защото мрачните сюжети, които гради в първите си стъпки като писател заради страстта си по Стивън Кинг, сега са заменени с по-философски поглед върху отношенията, доброто и злото. За вечната битка между двете, Иво определено има какво да каже.

"Мисля, че това което ми е взето е по-малко от това, което ми е дадено...а именно да съм писател и да имам силата да осъществявам своите мечти. Аз гледам на авторите като на хора, които оставят нещо във вечността и това е най-важното. Всеки човек трябва да остави следа след себе си. Вярвам, че литературата е това, което аз оставям, това, с което хората ще ме запомнят. Искам да стигна до повече хора, искам да им покажа, че е възможно да преминеш през ада, да излезнеш и да бъдеш положителен човек, да работиш над мечтите си и да бъдеш щастлив всеки ден. За мен успехът е в това, че съм жив и преследвам мечтите си."

"He's The Man!" ни научи, че дори ледът да е тънък, продължаваме да вървим. Дори върхът да е твърде високо, не спираме да го изкачваме. И независимо дали вярваме, че успехът се дължи на воля, късмет, малко инат или подходящо стечение на обстоятелствата, когато го гоним с чисто сърце и добри намерения - ще го настигнем. Дори ако се налага да изчакаме 15-20 години, както каза световноизвестният графити артист Насимо.

Спонсори на "He's The Man" бяха Dundee Precious Metals, A1 и Philip Morris Bulgaria, а партньори в организацията: Chivas Regal, NESCAFE Dolce Gusto, Devin, витамини "Alive" и Office 1 Superstore.