IN MEMORIAM
Последни аплодисменти за момичето, което изправи Кан на крака
Днес изпращаме народната любимка - актрисата Гинка Станчева
Автор : / 32361 Прочита 5 Коментара
Гинка Станчева, в кадър от филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, 1957 г.
След като научихме, че една от най-любимите български артистки - Гинка Станчева, вече не е между нас, много хора изразиха съболезнованията си с хубави думи за нея в професионален и личен план. Особено трогателно бе посланието на поета Лозан Такев, което си позволяваме да цитираме:
Още
Екипът на "Земя" отсече вековно дърво, но след 28 години се върна на "местопрестъплението", за да...
"И КРАСОТАТА НЯМА ДА СПАСИ СВЕТА... Деветдесет години красотата беше сред нас... Родената в София на 15 юни 1932 година, една от най-обаятелните и красиви български актриси си тръгна. И отнесе със себе си Мила от "В полите на Витоша", Жулиета от "Ромео и Жулиета", Есмералда от "Парижката света Богородица", Изолда от "Тристан и Изолда"... Гинка Станчева отнесе към небесния театър и филмовите образи на Цвета от "Земя" на Захари Жандов, Елена от "Любимец 13", Нели от "Специалист по всичко", героинята си от "Нощем с белите коне", Хатидже от "Ребро Адамово", и десетки други паметни роли; мигове от срещите с публиката в проекта "Актьори със сребро в косите", ролите й в театър "Барбуков" в периода 1993-1998 година, както и наградата "Икар" от 2017 година, орден "Стара планина"от 2002 година... И многогодишната обич и признателност на три поколения, които радваше с таланта и красотата си.
През 1957 година е на церемонията в Кан с национална носия за ролята си на Цвета от филма "Земя", а за нея френският писател Андре Мороа, който е силно впечатлен от играта й споделя, че "очите й говорят" и казват всичко и без много и излишен текст...
Гинка Станчева, в кадър от филма "Земя" на режисьора Захари Жандов, 1957 г.
Завършва курса при Стефан Сърчаджиев заедно с Хиндо Касимов, Татяна Лолова, Григор Вачков, Досьо Досев и др.; играе в Благоевград и в Младежкия театър, свързва живота си с първата си и единствена любов - актьора Пейчо Пейчев.
Каквото и да се прибави още, ще е малко за поклона, който дължим на Гинка... Помня как като ученици събирахме картички с любими артисти, а актрисата ни припомни веднъж как са купували от вестникарските будки "Гинка и Апостол" за... 6 стотинки. Но в цената на тези "6 стотинки" остава за цял живот любовта към красивите и незабравими актьори от "Любимец 13", "Специалист по всичко" и "Ребро Адамово"...
Красотата няма да спаси света... И Гинка отлетя... А как да кажем сбогом?!?" Лозан Такев
Гинка Станчева, в кадър от филма "Любимец 13", 1958 г.
Това са думи, излезли от душата на поета. Трудно ни е да приемем, че много от звездите, осветявали младостта на поколения българи, си отиват от нас, и вече не е същото!...
Гинка Станчева озаряваше живота ни в продължение на много години с една лъчезарна и кротка усмивка на човек, който сякаш дори не съзнава колко е популярен и любим.
Гинка Станчева / Източник: BulFoto
Тя самата почти никога не припомняше онзи славен миг, за който споменава Лозан Такев - как във Франция, след прожекцията на филма "Земя", вестниците пишат за нея като за филмова звезда, равна на световните звезди по онова време. А онова време е златният период на световното кино!
Тя минава по червения килим на фестивала в Кан, облечена в българска носия. Целият салон става на крака с аплодисменти за българката. Какво гордо излъчване носи само този жест, и замислете се, колко актриси са способни да пренебрегнат суетата си в такъв момент?!
Поклонението пред актрисата е ДНЕС, 9-и февруари (четвъртък) от 12,00 ч в столичния храм "Св. София".
Да отдадем почит на една звезда, която угасна на земята, за да ни озарява от Небето. С кротката си усмивка и скромност, които правят толкова велика нейната достолепна личност.
Там Горе сигурно вече я приветстват състудентите й - Татяна Лолова, Григор Вачков, Хиндо Касимов. Сигурно вече е срещнал душата й нейният единствен Пейчо...
Актрисата, със съпруга си Пейчо Пейчев (Снимка: Личен архив)
А на нас ни остават лентите с образа й - като младата и красива Цвета, влюбена в хубавеца на селото Еньо; като веселото момиче от "Любимец 13" и "Специалист по всичко". Да не ги изреждаме, защото филмографията на актрисата Гинка Станчева е огромна.
И тя ще продължава да "живее" в тези филми. Нейни отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199 пък ще припомнят на идващите поколения актьори, че е имало такава голяма българска актриса, и че не славата, а скромността краси таланта!...
Гинка Станчева, в кадър от филма "Любимец 13", 1958 г.
В дублираните с гласа й филми отново ще чуваме звънливия й тембър и ще усещаме позитивния полъх от всяко докосване до уникалната й личност.
Гинка Станчева беше и си остава народен артист в онзи смисъл на думата, който не касае отнетите звания, защото никой не може да отнеме любовта на публиката към нея.
Гинка Станчева, в кадър от филма "Любимец 13", 1958 г.
Ще скърбят не само зрителите, но дори и декорите в театралните салони на театрите, в които е играла. Защото всеки голям актьор оставя частица от своята душа не само на сцената, но и зад кулисите.
Гинка Станчева с дъщеря си и внука си / Източник: BulFoto
Тя бе и Жулиета, и Оливия, и Кралицата в пиесите на Шекспир; тя бе Мила на Яворов, и Ана на Дамян Дамянов, и Мери на Марк Твен... Тя бе олицетворение на съчетанието от женственост, красота и талант. Затова изигра най-пленителните героини в световната и в българската драматургия.
И така ще я запомним! Като светъл полъх, преминал през нашия живот.
Поклон!
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}