Задочни репортажи за България /Одисеята/

Драматизация и режисура: Благой Бойчев

Сценография и костюми: Мирела Василева

"Задочни репортажи за България" /Одисеята/, Театър "Любомир Кабакчиев“ - Казанлък

Участват: Ивайло Драганов, Беатрис Благоева, Стоян Руменин, Георги Атанасов, Ирена Дунавска, Стефан Маркофф, Мара Бонева, Милен Вангелов, Петър Петров

1968 година. Пенчо Данчев е старши дърводелец в трамвайно депо. Той и жена му, се опитват да имат дете. Неуспешно! Може да помогне само лечение зад граница. За това трябват паспорти и той търси всевъзможни начини, за да ги получи. Единственият начин е като наруши своите принципи.

Последният от репортажите на Георги Марков се казва "Чувство за непоносимост". Той признава, че причината, да напусне България, е чувството за непоносимост, че се превръща в онова, което ненавижда. Той вижда себе си като причина и част от абсурда, управляващ България по негово време.

Това чувство за непоносимост кара младите българи да напускат страната и днес. Тръшвайки вратата, без да се обръщат.

Странно е, че към "Задочни репортажи" все още никой в театъра или киното не е "посегнал". Те са изключително важен исторически документ, който трябва да се изследва. Репортажите показват широк спектър от живота на хората от онова време. Те са и коментар към всичко онова, което описват. Точно този коментар ни кара да смятаме, че обществените болести на съвременното българско общество, са се зародили именно в отминалата втора половина на двайсети век.