"Венецианският търговец" - Народен театър

Превод
Александър Шурбанов

Концепция, сценична версия и постановка
Явор Гърдев

Сценограф
Никола Тороманов

Костюмограф
Свила Величкова

Музика
Калин Николов

Вокали
Деница Серафим

Сценично движение
Андреа Гаврилиу

Сценична графика и видеография
Владислав Илиев

Светлинен дизайн
Иля Пашнин

Асистент-режисьор
Люба Тодорова

Пиесата "Венецианският търговец" от Уилям Шекспир е писана в края на 16 век - 1596/97 година. За първи път тя е публикувана през 1600 г. в quarto edition (специален формат издание), а през 1623 г., седем години след смъртта на автора, попада в т. нар. от изследователите Първо Фолио - колекция от 36 шекспирови пиеси. Въпреки че жанрово "Венецианският търговец" е определена от автора си като комедия - и тя определено споделя жанрови похвати на другите му романтични комедии - текстът съдържа драматични елементи и носи трагичен потенциал - като сюжет, персонажи, взаимоотношения, като социо-културни, политически, икономически, личностни и общностни проблеми.

"Венецианският търговец" е загадка, която сякаш избягва всякакъв вид дефинитивно говорене. Макар че изглежда завършва добре (според жанра си!), пиесата се занимава с много сериозни и изглежда (поне до днес) нерешими проблеми на религиозната и етническа дискриминация, икономическата власт, културните различия, отношенията между половете и пр., които имат особено остър резонанс в съвременния свят на разделения, неравенства и конфликти на толкова много нива.

Шекспир се интересува от двусмислията и от странната граница, където доброто и злото, радостта и скръбта преливат в своите противоположности. Това е може би най-ранната пиеса, в която драматургът се занимава с противоречията, които се превеждат в несъответствия и напрежения между ирационалните емоционални импулси и социалната рационалност, изразена чрез закона.

Има многобройни смислови перспективи, през които може да се чете тази изключително богата на идеи и значения пиеса, смятана от изследователите за една от най-съвременните му. Новият превод е осъществен специално за спектакъла на Явор Гърдев от проф. Александър Шурбанов. Той е и в основата на интерпретация, насочваща вниманието към враждите, възникващи на базата на културни, етнически, идеологически и пр. различия в глобализиращия се свят. За този първи вариант на проекта, условно наречен "сефарадски", са осъществени преводи и адаптации на определени сцени и откъси от английския оригинал на юдео-испански (ладино), на арагонски, на арабски, на шотландски и на латински. В представлението режисьорът използва също и кратки текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне.

В историята на Народния театър има 4 представления по "Венецианският търговец" - спектаклите на Йозеф Шмаха от 1906 г., на Иван Попов от 1911 г. (възстановка на постановката на Шмаха), на Хрисан Цанков от 1938 г. и на Здравко Митков от 1992 г.

"Във "Венецианският търговец" като че ли връзките между хората са движени по-скоро от страсти, необясними, неясни, "неразумни" инстинкти, усещания, емоции, пред-разсъдъци - расови, етнически, сексуални и пр., а между хората и света - от необяснимата съдба, неясни предчувствия и интуиции. Много е важен мотивът за връзката, обвързаността, bond-а (на английски bond има смисъла едновременно на "връзка" и "лихва") и условията, които вървят с това, както в смисъл на фамилна и емоционална обвързаност, така и на задлъжнялост, ангажимент към някого/нещо - едновременно в позитивен и негативен смисъл, които често се преплитат. Любовта и приятелството носят и негативната свързаност на ревността, съревнованието, емоционалните манипулации, включително и буквално смъртоносно задлъжняване. Светът и човешките действия не са подчинени на реда, контрола и закона, които биха уреждали "справедливо" разрешение на проблемите. Той е по-скоро поле на обвързаности, които винаги се изплъзват от контрола на разума. Емоцията и неразумното надвиват закона и разумното, и в този смисъл драматизмът никога не може да бъде уталожен."