Стената

Откриване: 28 февруари 2018 /сряда/ от 18.30ч.

Борислав Димитров е завършил Юридически фактултет на СУ "Св. Климент Охридски", юрист по образование, философ и художник по призвание. Докторската му дисертация е Topological (in) Hegel, в програмата "Философия с преподаване на английски език" във философски факултет на Софийският университет. През 2014-2015 г. специализира Philosophy of Science for Social Scienceв университета в гр. Лунд, Швеция. Работил е като e-Discovery Document Review Lawyer в Лондон, UК. Живял и работил е десет години в Канада. Именно в Торонто започва изследванията си и серията си върху Джеймс Джойс. В Торонто работи в един от водещите printmaking центрове Open Studio Toronto в техниките engraving, intaglio, etching, drypoint.

Борислав е представял свои работи в Кувейт, Франкфурт, Прага, Белград, Брюксел, Торонто, Малмьо, Лунд, Копенхаген. През 2014-2015 г. в Малмьо, Швеция представя изследователският си проект "The Topological notion of Metalepsis in Visual Art / Topological Philosophy in and through Art Research and Visual Art Work: Topologically Speaking, Seeing, Thinking, Drawing", както и студиите "From Hegel"s topological notion of multiplicity (topological notion of Qualitative quantity) to the topological James Joyce (Finnegans Wake).

Сериите от масла, цветни пирогравюри върху хартия и giclée разкриват рисуването като семиотично четене. Това е втората самостоятелна художествена изложба на автора в България, след "Визуална басня върху "Бдение над Финеган" на Джеймс Джойс", през 2014 г. в галерия "ПроАрте". Със "Стената", метафора от творбата на Джойс, Борислав се завръща към иконографията на Бдението, като изненадва с художествени настроения върху литературни и философски произведения. Борислав рисува това, което чете и "чете" това, което рисува. Стените имат не само имат уши, но и очи - "Our eyes demand their turn" (FW 52). Джойс съветва произведението му да се чете на глас и призовава в "Бдението над Финеган" - "Ope Eustace tube!"(FW 535-26) или Отвори евстахиевата си тръба. Картините в експозицията Стената не ориентират единствено към Джойс. Можем да направим алюзия с едно друго безсмъртно лудо произведение - албума "Стената" на Пинк Флойд. Връзката не е случайна...Сид Барет в песента си Golden Hair от 1969 година, представя лириката на Джойс - едноименната му поема Chamber Music, 1907. Борислав определя работите си като "металепсиси" /изображения в изображението и текст в текста. Стената е калейдоскоп и многообразие (manifold), в който оживяват Епоса на Гилгамеш, герои и строфи на Джонатан Суифт, Херман Мелвил, Франц Кафка, Самюел Бекет, Владимир Набоков, Т.С. Елиът, Хулио Кортасар, Томас Пинчън. Намерени са паралели с Чавдар Мутафов, както и работи върху философията на Хегел, Лиотар, Клософски, Насим Талеб, Асгър Йорн, последните събрани в един прочит на философската топология.