Шекспирин по време на пандемия

Режисьор: Теди Москов

Сценография: Свила Величкова и Ванина Цандева

Музика: Антони Дончев

Костюми: Свила Величкова и Ванина Цандева

Фотограф: Стефан Н. Щерев

Продължителност:2 часа

Участват: Светлана Янчева, Леонид Йовчев, Бойко Кръстанов, Мак Маринов, Каталин Старейшинска, Христина Караиванова, Иван Петрушинов, Атанас Чопов, Владимир Димитров, Таня Пашанкова, Георги Кацарски

Асистент режисьор Атанас Кр. Атанасов

Геният по време на епидемия

"..Чумата се появила в Лондон през лятото на 1592 година. Няколко години по-рано преподобният Т. Уилкокс доказал, че "причината за чумите, ако се вгледате добре, е грехът, а причината за греха са драмите, следователно причината за чумите са драмите".

Независимо дали пиесите и представянето им са докарали чумата или не, властите били с основание загрижени за опасностите, пораждани от театъра по време на епидемия. Те решават, че обществените събирания, включващи безделници, проститутки, и други отрепки, да не говорим за многото нещастници "с открити язви по тях", носят "опасност от зараза". Когато броят на умрелите достигнал застрашителни размери, Тайният съвет се намесил, за да се забрани да се играят пиеси пред публика. "Смятаме за уместно - пишат мъдрите старци до градската управа - "да бъдат забранени всякакви струпвания и събирания на хора в театри, арени, игрища за кегли и други подобни места за развлечения. В името на Нейно Величество незабавно да бъдат преустановени представянията на пиеси, а също и борбите с мечки и бикове. Това да се направи чрез строга прокламация и да се изпрати строга стража и надзор над местата, където най-често се стича множество за такива забавления."

През пролетта на 1594 година театрите отново започнали да приемат зрители, но на следващото лято властите се обезпокоили да не би заразени лица, жадни за забавления поради продължителното затваряне вкъщи "да се озоват на подобни многолюдни места" и да разнесат заразата "благодарение на горещината и навалицата". Това наложило бездействие, най-дългото в лондонската театрална деятелност, което причинило тежки поражения сред актьорските трупи. Те трудно съумявали да запазят цеостта си при безкрайните провинциални турнета и свързаното с тях мъчително съществуване от ден за ден. Тъй че когато голямата епидемия най-сетне се усмирила напълно през 1594, актьорите били изправени пред задачата да подредят отново разсипания си живот и да възкресят своите трупи.

Какво е правел Шекспир по време на тази дълга, принудителна ваканция. Една примамлива хипотеза ни го представя бродещ из Европа. Предполага се, че той може би е опознавал водните пътища на Северна Италия, при което е проникнал по река По от Ферара до блатистите земи на Венецианската република. Такова преживяване би му дало възможност да добие знанията, които е имал относно италианските обичаи, национални черти и топографята на северните градове, както и да понаучи езика. После, завърнал се в Лондон след чумата, той пресъздава атмосферата и ароматана Италия - на Венеция и Верона, на красивата Падуа и Ломбардия, "тази китна градина на Италия" - в поредица пиеси, наситени богато с местни багри.

Ала със същия успех той би могъл да обогати въображението си с тия материали за своето изкуство от книги, записки на завърнали се оттам пътешественици или от разговори с италианци, живеещи в Лондон. Напълно е възможно това да е станало в "Слонът", странноприемница в Крайбрежния квартал, обслужвала клиентела от италиански произход, която най-вероятно е продължила да посреща посетители и по време не епидемията".

Самуел Шонбаум

"...Чумата била нещо много неприятно, но много от тогавашните лондончани мислели същото като нас, днешните пушачи, за белодробния рак - че засяга само другите. Шекспир и приятелите му от трупата всъщност нямали никакво желание да бягат от Лондон. Щели да бъдат по-доволни ако останат в "Роза" и играят, докато каруците на смъртта трополят по улиците навън. Може и да са се постреснали, когато се наложило да затворят публичните домове, а обитателите им били изнасяни на тарги. През тази опасна 1593 година Шекспир е могъл спокойно да умре от чума, но той останал в Лондон, за разлика от другарите си. Всъщност през 1593 година завършил първият етап в кариерата на Шекспир като изгряваш драматург".

Антъни Бърджис