"Приятели мои", режисьор Марио Моничели

Режисьор: Марио Моничели

Продуценти: Карло Небиоло и Андеа Рицоли

Сценарий: Пиетро Джерми, Пиеро де Бернарди, Леонардо Бенвенути и Тулио Пинели

Оператор: Луиджи Кювейе

Монтаж: Руджеро Мастрояни

Музика: Карло Рустикели

Художник: Лоренцо Баралди

Продукция на RIZZOLI FILM/R.P.A. CINEMATOGRAFICA

Награди: 2 награди "Давид на Донатело" - за най-добър филм и актьор на Уго Тоняци

Участват: Уго Тоняци (Лело Машети), Филип Ноаре (Джорджо Пероци), Гастоне Москин (Рамбалдо Меландри), Дуилио дел Прете (Неки), Адолфо Чели (д-р Сасароли), Бернар Блие (Риги Николо), Олга Карлатос (Донатела Сасароли), Силвия Дионисио (Тити), Милена Вукотич (Аличе Машети)

Група приятели - Лело Машети, Джорджо Пероци, Рамбалдо Меландри, доктор Сасароли и Неки - се подиграват и си правят шеги с техни близки или с нищо неподозиращи граждани. Подсъзнателният двигател на всичките "номера" е желанието им да държат колкото се може по-далече от себе си старостта и смъртта. Историята е замислена от доайена на италианската комедия Пиетро Джерми (Развод по италиански), който не успява да я реализира и преди да умре я завещава на Марио Моничели, а той мести действието от Болоня във Флоренция и кани трима съсценаристи, сред които и Тулио Пинели, съавтор на Фелини в Сладък живот и 8 1/2. Филмът е своего рода предсмъртна въздишка на комедията а ла италиана. Иновативният подход на Моничели се изразява в сарказма, чрез който той разкрива проблемите на едно незадоволено общество в годините от края на 60-те до началото на 80-те. В този контекст на нашите "шампиони" не им остава нищо друго, освен да трансформират прикритите си страхове и фрустрации в доста шантави шеги.

Италия, 1975, 114 мин