Стефка Георгиева е млад автор, който вижда в съвременната хипермодерна реалност прекалено много суета и претенция, затова търси универсални стойности в образци от миналото. Осъзнавайки, че вечността на творбата се състои в нейното многократно препрочитане, авторката се насочва към ново авторско моделиране и префигурации на художествени образи, превърнали се с времето в архетипи или образи на колективното несъзнавано.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}