Очи Сини Коси Черни

Постановка: Ирена Иванова

Сценография и костюми: Ирена Иванова

Художници на костюмите: Ива Янкулова и Рафаела Рафаелова

Пиано: Снежана Бахчеванова

Музика: Традиционна индонезийска музика предоставена от Посолството на Република Индонезия

  "Очи Сини Коси Черни", Театър "Възраждане"

Участват: Дария Митушева - жената, Николай Марков - мъжът, Велизар Бинев като Глас

Мъж се влюбва в очите на непознат странник. Една жена отвежда странника и те се изгубват в тълпата. Мъжът е съсипан. Търси го. По-късно среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава. Жената прилича на странника и на него - и тримата са със сини очи и черни коси. Той предлага да й плаща, за да идва при него всяка вечер. Само така той може да запази изгубения странник. Тя приема. Следват 23 безсънни нощи.

Това е една еротична история, която говори за желанието като за смърт. За опитът да наложиш желанието. Героите в нея разговарят на езика на Дюрас -лаконичен и абстрактен, роден от кухините в нас. Език на чужденец в собствената си държава, на двама души, затворени в стаята на една обсесия.

Две изгубени души търсят Странник, който гледа с очите на Господ. Oнези, които все по-трудно задържаме в нашия живот...