МаксИмално

Постановка: Боян Крачолов

Сценография и костюми: Михаела Добрева

"МаксИмално", ДТ "Рачо Стоянов" Габрово

Участват: Мартин Властанов, Светослав Славчев, Надежда Петкова, Адриана Димова, Силвия Боева, Илия Костадинов

Съвременният човек страда от някаква болест на паметта. Преди много, много време, когато хората са се появявали на земята, те са имали идея, допускане някакво, защо са тук, какво имат да свършат, откъде са дошли и може би дори накъде отиват. Гледали са някъде нагоре, а животът тук са го имали просто за спирка по пътя. И минават години, минават векове, и зрението им все повече отслабва, все повече започват да ги заслепяват уличните лампи и да им пречат да видят звездите. Все повече се втренчват в наличното, в околното.

"МаксИмално" представлява опит да се проследи едно порастване. В него се опитваме да проверим доколко двете плоскости - тази на интуицията за принадлежност към цялото и тази на мисленето за единичното могат да се осъвместят. Могат ли изобщо? И трябва ли дори да се опитваме? И ако не могат, то кое би трябвало да предпочетем? Има ли верен отговор изобщо? Представлението много повече се стреми да задава тези въпроси, отколкото да предложи готов отговор.

"Тук и сега"-то на представлението е концентрирано именно около тях. А тяхното решение може и да дойде "там после".

А може и да не дойде.