Лазарица

Постановка: Крикор Азарян 

Сценография и костюми: Нейко Нейков

Музикална картина: Михаил Шишков

"Лазарица", Народен театър "Иван Вазов"

Участват: Валентин Танев, Малин Кръстев

През четирите картини на пиесата (пролет, лято, есен и зима), един човек стои в клоните на едно дърво и говори с кучето си...

Азарян:

Радичков е написал моноспектакъл за един артист и едно куче, което е въображаемо. Но аз имам усещането, че пиесата e многолюдна. Сякаш този човек стои на някаква кула и в последните минути от живота му, си представя как живота е минал покрай него и през него.

Радичков:

Историята беше пределно проста: един човек отива в гората да застреля кучето си, защото подозира, че то е бясно, и понеже е много едро и силно, човекът се бои от него и за всеки случай го връзва със синджира за едно дърво, качва се на дървото и стреля отгоре. Поради неточно прицелване човекът, наречен Лазар, гръмва в синджира, като по този начин освобождава кучето. В невъзможност да слезе от дървото, защото отдолу клечи изпълнено с омраза и злоба кучето, сиромах Лазар прибягва до силата на словото, дано по някакъв начин възвърне старата дружба и приятелство. Принуден от обстоятелствата, героят прибягва до сантиментален монолог, припомняйки добрите стари времена, изповядва се във вярност към кучето, засипва го с гневни заканителни монолози, изпада в ярост или напълно равнодушно почва да приема абсурдността на ситуацията, в която е попаднал. Изиграл всички роли, каквито човек може да играе в живота си, стига само да съумее да спаси себе си, сиромах Лазар разбира, че се е борил нечестно. Той е лъгал кучето, подмамвал го е, заплашвал го е, показвал му е ту своята боязлива, ту своята отмъстителна страна, обаче то през цялото време е останало непреклонно, решено да чака до края и да отмъсти, че тъй жестоко и така подло са искали да му платят за неговата вярна и пълна с любов към човека служба.

Времетраене: 60 мин.