Милчо Талев иска да разбере индивидуалността като средоточие на природните и вселенски хармонии и в същото време като кълбо от вътрешни противоречия. Затова редица от неговите платна приличат на взривни лирическо-цветови изблици. Наблюдателят придобива усещането, че се движи из някакви хроматични пещери, където дори и мракът свети, че плува из ярки червени, жълти или сини реки, връща се непрекъснато назад към своето детство, мечтае за пасторалните пейзажи на невинността и милосърдието, за да открие най-накрая, че в човешкия микрокосмос се оглежда вселенският макрокосмос, за да достигне може би интуитивно великата мисъл на Протагор, че човекът е мярка за всички неща. На пръв поглед би могло да ни се стори, че художникът търси формалистичната игра на цветовете. По-внимателното вглеждане обаче ще ни покаже, че винаги има съдържателни основания в една или друга цветова гама. Така ярките фойерверки неизменно са натоварени с определена смислова функция.
Милчо Талев/Сн. Галерия "Неси" - Бургас
Милчо Талев е сред малцината съвременни български художници, които притежават силен, органичен талант, разкрепостена фантазия и не се изкушават от псевдомодернистични напъни, както мнозина други, които са тръгнали да се отричат от традицията.
Милчо Талев знае, че истински модерното е в това, да се преосмисли традицията. Затова той е модерен, без да е претенциозен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}