Голото мъжко тяло 1856 -1944

Темата за голото мъжко тяло в големия свят на изкуството не е нова. У нас обаче опити за представянето й както в пространството на музея/галерията, така и в теоретичен план отсъстват. Изследвана, проучвана, проблематизирана, споделяна като визуален разказ, тази история у нас остава маргинализирана.

Изложбата "Голото мъжко тяло 1856 - 1944 Г.", побираща в себе си не изчерпателна, но все пак представителна извадка от образи, проекции на тази "употреба" трудно могат да бъдат видени в чист вид. Какви са причините за това? Какво дистанцира българския художник от тялото на мъжа? Защо с пренасянето на оголения мъж върху платното от твореца той се превръща просто в нееротичен обект, лишен от емоционалност? Откъде произтича този отказ от заниманието на художника с голото мъжко тяло? Как тези "употреби" на голото мъжко тяло в изкуството на творците у нас се мислят от самите автори? А от наблюдателя?

Изложбата предлага първия по рода си визуален разказ за тази особена национална прикритост през фигурата на оставения без дрехи мъж. Голият мъж, който по една или друга причина, щом напусне частното пространство, като че ли се превръща в смущаващ социума обект. Експозицията представя развитието на учебния мъжки акт през периода и "употребата" на голото мъжко тяло в творчеството на художниците у нас. Посетителите ще могат да видят 96 творби - живопис, рисунка и скулптура на 54 автори, някои от които са знакови имена в историята на българското изкуство, а други позабравени и напълно неизвестни за широката зрителска публика.

Куратори: Аделина Филева, Рамона Димова, Пламен В. Петров