Дани и дълбокото синьо море

Превод: Параскева Джукелова

Режисьор: Ованес Торосян

Сценография и костюми: Маргарита Данчева

Музика: И.М.А.

Хореография: Станислав Генадиев

Фотография и видео: Елена Николаева

Участват: Каталин Старейшинска и Георги Гоцин

Георги Гоцин и Каталин Старейшинска в "Дани и голямото синьо море", Драматичен театър Пловдив

"Тази пиеса е посветена на всеки в Бронкс, който ме е ударил или целунал, и на всеки, когото аз съм ударил или целунал." - Джон Патрик Шанли

Авторът на "Дани и дълбокото синьо море: Танц на апашите" е световноизвестният Джон Патрик Шанли - носител на Оскар за филма "Лунатици" с Шер и Никълъс Кейдж, с награди Пулицър и Тони за пиесата "Съмнение". Постановката на Ованес Торосян е премиера за Шанли на българска сцена.

Пиесата ни пренася в Бронкс, най-опасния квартал в Ню Йорк, където авторът е израснал. Главните герои в тази трагикомедия са момче и момиче, отхвърлени от обществото, крайни и опасни, стигнали до ръба на "дълбокото синьо море", а какво се крие там могат да разберат само при челен сблъсък с другия.

Танцът на апашите (La Danse Apache) е стихиен танц за двама, изпълнен със сцени на насилие, произхождащ от парижката ъндъргаунд култура от началото на 20 век. Не случайно Ню Йорк Таймс определя взаимоотношенията на героите в тази история като "кикбоксово па де дьо": "Пиесата е като да седиш до ринга и да гледаш мач на живот и смърт, който завършва с нежна прегръдка." - Ню Йорк Таймс

"Тя (пиесата) е експлозивно, дълбоко изследване на отчуждението и изкупителната сила на любовта." - Ню Йорк Дейли Нюз

"Изключително забавна, ужасяваща, изпълнена с въображение, хипнотизираща пиеса, крайно различна от традиционните любовни истории." - Драма-лог

Георги Гоцин и Каталин Старейшинска в "Дани и голямото синьо море", Драматичен театър Пловдив

Режисьорът Ованес Торосян за пиесата:

"Основната тема, която ще изследваме, са причините, поради които се превръщаме в маргинали. Стигайки до дъното, давайки си шанс всеки ден за новия ден. Съвременният човек е затворен в резерват. Свободата ни е взета. Да, като че ли ние решаваме и се разполагаме с животите си, но реално не е така. От прекалено много неща сме зависими. Включително и нематериални като минало, бъдеще и настояща среда. Средата ни определя. Добре, а къде е отговорът тогава? Кой отговор? Да стоим безмълвни или да крещим? Понякога на глас, понякога вътре в нас. Изходът - бунт , разпад, депресия, алкохолен делириум. А може би има спасение, някъде в "Дълбокото синьо море."