Едно от най-"лошите" имена, които изобщо не бихме искали да чуваме, е това на сеизмолога Чарлз Рихтер. Кръстената на негово име скала за измерване на силата на земетресенията, е уникално откритие с хуманна цел - жилищата в които живеем, да бъдат устойчиви, съобразени с природния катаклизъм. Така че е несправедливо да изпитваме негативни чувства към този голям учен физик. Целият живот на Чарлз Рихтер е отдаден на науката. В личния си живот той никак не бил щастлив.

Чарлз Рихтер е роден на 26 април 1900 г. в Охайо, в семейството на фермери, които най-малко очаквали синът им да стане един от най-големите учени в света. Момчето завършва университета в Станфорд. Веднага е забелязан от професорите си и поканен за асистент по изследванията в института "Карнеги", където работи заедно с германеца Бено Гутенберг. Последният, освен голям учен, невероятно благороден човек, неизкушен от славата. Доброволно Гутенберг остава в сянка, страни от журналисти и показност.

Двамата с Рихтер започват изследването на земетресенията във време, в което още почти никой не е наясно със сеизмологичните дейности. Т.нар. Скала на Рихтер е плод на 5-годишните усилия на двамата учени да разгадаят тайната на земните трусове. Официалното оповестяване на резултатите от изследването им става през 1935 г. Името на Рихтер бързо придобива популярност.

Четиримата велики сеизмолози на 20-и век: Франк Прес, Бено Гутенберг, Уго Беньоф и Чарлз Рихтер

Скалата на Рихтер е 10-степенна. Според нея земетресенията, които могат да бъдат усетени от хората, са между 3,0 и 3,9. Възможността за разрушения започва от трусове със сила над 4,0. При магнитуд 6,0 - 6,9 са в големи размери, а в диапазона 8,0 - 8,9 щетите са в радиус стотици километри.

Рихтер и Гутенберг създават и сеизмографа - уредът, който отчита силата на земетресенията. През 1941 г. двамата публикуват изследването си "Сеизмичност на Земята", което и до днес се счита за уникален труд в областта на сеизмологията. През 1952 г. Чарлз Рихтер става професор в Калифорния. През 1958 г. публикува труда си "Елементарна сеизмология".

1976 г. Чарлз Рихтер до сеизмографа

Рихтер посвещава останалата част от живота си с практическа насоченост на научната си работа - как да бъдат строени сградите така, че да бъдат устойчиви на земетресения. Пътува до Япония, където се среща с други учени-сеизмолози, за научен обмен. През 1971 г., след голямото земетресение в Лос Анджелис, всички разбират колко голямо практическо значение има теорията му. На дело Рихтер спасява Града на ангелите от много по-големи поражения и е отличен за тази заслуга. През целия си живот Чарлз Рихтер е защитник на тезата, че строителните нормативи трябва да бъдат много строги, и за ужас на архитектите-любители на нестандартния дизайн , позицията му била, че те трябва да се стремят да проектират сгради без "излишества" и експерименти.

В личния си живот Рихтер не бил щастлив. Синът му Джо Магнус от малък е хиперактивно дете, което създава много главоболия. Рихтер буквално почва да бяга от дома си и се утешава в работата. Изпитва угризенията, че не е добър родител. Обръща се към психотерапевти, които му дават съвет момчето да бъде подложено на строга дисциплина и ред. Единствената алтернатива за Рихтер е да прати сина си в "дом за грижи", където да "изправят" характера му. Джо е на 13, когато го отвеждат там. От този момент нататък Рихтер никога не споменава, че има син и не обича да бъде разпитван за личния му живот. Вероятно това е душевната драма, която "земетръсно" го е разтърсвала през целия му живот. Чарлз Рихтер умира от сърдечен удар на 30 септември 1985 г. в Пасадена, Калифорния.

Еми МАРИЯНСКА