Не искам да съм негативен—и Мидори, и Джошуа Бел, и Хилари Хан, както и Дейвид Гарет (даже и клоуни като Найджъл Кенеди) са брилянтни музиканти, но ни ги натрапват като звездите на цигулката, докато далеч по-добри от тях, като, на първо място, един Роман Ким или нашата Лия Петрова, или Мила Георгиева, световният цигулков елит държи в мизансцена. Кога за последно сте чули Верико Чумбаридзе, Жанин Янсен или Никола Бенедети да свирят в зала “България”, да не говорим за Карнеги Хол? Елитът си има свои железни щампи, които налага на света и, ако не си им минал през школите от сорта на Йехуди Менюин в Лондон, не те признават, ако ще и пасажите и вдъхновението ти да са златни и недостижими. Нещо повече, отстраняват те от същностния цигулков репертоар и ти губят годините запокитвайки те при второстепенни концерти, сонати и всичко друго, но не онова, което ще те представи като убийствен конкурент на натрапваните звезди. Ако нещо допуснат, то е на час по лъжичка като парчето от концерта за цигулка на Бетовен в превъзходното изпълнение на Лия Петрова. Къде са й концертите за цигулка на Менделсон, Брамс или Брух в ютюба? Всеки си има вкус, но аз, да речем, искам да слушам Лия Петрова и много по-малко Мидори.