Ленски не пропуска да се зарадва на това, което има, от прекалена скромност, а защото е завладян от силна моментна ревност. Едва ли от прекалена скромност предизвиква Онегин на дуел. А ревността е провоцирана съзнателно от Онегин, заради дребнава отмъстителност, просто защото му е скучно на бала, на който го е замъкнал Ленски. А преди това Ленски е щастлив и се радва на това което има. Относно Ларина - в девичеството си е живяла в измисления свят на любовните романи. Когато се сблъсква с прозаичната действителност, в началото е шокирана, но после свиква, намира си отдушина в това да се занимава с хазяйствените дела, това я успокоява и тя е доволна от това което има. То ест, намира как да се впише в обстоятелствата, които не може да промени и намира душевен покой. Твърде модернистка ми се вижда посочената в статията интерпретация. То в нашите времена всеки си упражнява правото на свой прочит в зависимост от това какво го боли, ама на мен така ми идва малко много...