Самоцелно налагане на безвкусица. Пикасо е могъл да рисува. След това се е отказал да бъде художник и е станал олигофрен илюминат. Естествено, за човек с достатъчно сериозно образование стилизацията не е проблем. Проблема остава за зрителите, които вместо да бъдат осветени от изкуството стават объркани и свикват с идеята, че стойността е извън реалното в зоната на метафизиката и абстрактното. Не случайно "либералните" изкуства веят Пикасо като флаг. Той отвори пътя на хиляди некадърници самозванци да претендират пред богаташите без култура за стойност. Бас ловя, че Ротшилд, Рокфелер нямат колекция от "произведенията" на господина. Има хиляди художници, които не са "известни" и са майстори на занаята и смислената комуникация на идеи. Естествено не са достатъчно "прогресивни" и "модерни". Изкуството е медиум, носи съобщение и създава емоционално състояние. Пред картини на Леонардо, Дьо Лакроа, Гоя, Рафаело, Караваджо няма въпроси, без значени каква е "визуалната" култура на "потребителя". Пред картините на Пикасо винаги седи въпроса, който един от моите учители обичаше да задава, в момента, в който с колегите го давахме "прогресивно". - Добро е? Но какво е?