Музиката е илач и храна за душата. Различно хапче за всеки (стил музика, група, певец..), един ефект - наслада.

Тези памперси няма да напълнят зала Арамеец. Тия могат само да дишат прахта на кака си Лили!

Уважавам ги. Много. Но да ви кажа, те идват в България, защото спряха концертите си в ... Русия и Украйна. За да не останат на сухо, на бърза ръка спретнаха концерт в София. На 31 май трябваше да са в Киев, а след това и в Москва. Та ние в България, оказва се, запълваме дупки всякакви, обидно е.

ДП в момента изстискват последните капки слава на отминали времена. Нямам нищо против хората от третата възраст и това да са чувствителни и жизнени, но има граници, които доброто възпитание не позволява да бъдат преминавани. Поради същата причина балерините и балетистите ги пенсионират от сцена на 42-44г. Който разбрал, разбрал. Аз пари за памперс-матине няма да дам. Не защото ми се свидят, а защото искам да остана с едни по-приятни спомени.

Тия пичове са любимците на премера на Русия Медведев. Даже веднъж пяха на рожденния му ден.

От тези години не само Дийп Пърпър ме удариха, като Чук в Главата. По него време държах в ръката си и слушах Лед Зепелин Уан с Гуд Таймс Бад Таймс. Плоча донесена пак от същия Англичанин Тийчър. Лед Зеп пък станаха моите Фаворити, ВЕЧЕ за ЖЯЛ ЖИВОТ. Имаше и Бляк Сабат и Джетро Тул ... и Марк Болан, и Слейд и Суит и Емерсон с Картините , Фрий, Алис Купър с Билиън доларс , Дейвид Бауи с Дзиги Стардъст и ... тя е Дълга История, като Фийл Лайк Мейкинг Лав на Пол Роджърс и Бад Къмпани. Те са вече КЛАСИКА в МУЗИКАТА и Музикалната Култура.

Беше 1970-та. Комшийчето, ученик в Русенския Инглиш Хай Скул ми вика - ела да ти пусна една плоча, дето никога до сега не си слушал. Имаше някаква руска стереоуреда - май Рига беше. Тогава в Русенския Хай Скул преподававаха и Англичани по някой предмети. Та един от тях беше донесъл "Ин Рок". Бях, като ТРЕСНАТ ... от Спиид Кинг до края. Още НЕ знаех , че Марк Ту, ще ме съпровожда Цял Живот. Никога не станах любител ни Ковърдейл, ни на там разните други. Гилън беше НЕЩОТО, което обединяваше моите музикални предпочитания. Спомням си как се добрах до една касета от Унгарския културен център - Хаус ъф Блу Лайт" Това също е част от моите Спомени. И сега ги слушам, даже и последните им неща ... вярно не е, като бяха Пикчърс ъв Хоум ...ама и аз не съм този, от тез години. Винаги са били ВЕЛИКИ, даже и в Старостта си и в Порива си да са Рок Музикатни.

Не ходете да си разваляте добрите спомени. ДП отдавна не е това което беше . Още от Каварна знаем колко могат. Да бяхя спряли докато са интересни.