Исус не е бил чист семит, семейството на Дева Мария произхожда от областта Асирия, където семити са се смесили с асирийци. Според асирийците даже Исус е бил 100% асириец. Езикът, на който говори, е арамейски/сирияк, характерен за областта Асирия. Асирийците са белокожи и високи хора, с гъст коса и вежди, обикновено от светлокестенява до тъмнокафява, лешникови или кафяви очи. Определено, Исус не е бил мургав набит симит, но в никакъв случай и синеок блондин. В стила на неговата универсалност, най-вероятно е светлокестеняв с лешникови очи.

това разбира се е свободно съчинение. Светлокестеняви има, но са редки мутации. Масата асирийци не се отличават от съседите си - арменци, турци

е запечатан на плащеница с която е бил повит и положен в гроба.Тази плащеница се съхранява до ден днешен в Италия.Учудвам се на въпроса как е изглеждал Христос ?

се съхранява в катедралата в Торино.Четете в Гугъл.

А, как изглежда светът, който градим като субект и средство, в светлината на повелята относно ризите, изречена от Йоан Кръстител...

Наближи Рождество и сега по медиите ще плъзне поредната антихристка пропаганда като тази! Статии като тази, дори ако оставим дебелата лъжа в тях, са недопустимо цинични и обидни. То е все едно да кажеш, че бащата на авторката изглежда като тая маймуна от картинките. Западната ренесансова живопис (с малки изключния) е изродена според духа на времето им, но на изток такова нещо няма - образът на Христос е един и същ от най-древните образци до сега! Дори за голямата група невежи хора, които никога не са виждали или чели нищо, поне трябва да са виждали как изглеждат евреи! Половината актьори в Холивуд са такива!Погледнете приемрно Jakob Gyllenhaal - за мъж или Natalie Portman - за жена и вижте какво общо имат с маймуната от картинките! Негри евреи няма (освен прозелити - приели юдаизма другородци)!

Аз правя $ 86 на час, работейки от дома. Бях шокиран, когато съседът ми каза, че средно е $ 95, но виждам как работи сега. Сега чувствам толкова свобода, че съм мой шеф. Това е, което правя >>>>>> www.Trade46.Com

е една от многото, същото като пръстите на Йоан Кръстител.

Римския император Тиберий. Разбрах доколко желаете да се известите и ето според изследванията ми ще ви разкажа подробно. Помежду нас се яви един добър человек на име Исус Христос, за когото народът говори, че е истински пророк и създател на всичките, които се намират на небето и землята. Наистина, о, царю, на тогова многото чудеса слушам всякой ден. Този человек, називаемий Ис. Хр., само с един отговор (+) мъртвите възкресява, болните оздравява; със среден ръст и до такава степен приятен, щото които го видят, принуждават се или да го обичат, или да му се боят, косата до ушите му е като орехов цвят жълта и от ушите до рамената му като цветът на земята (пръстта), но са още по-хубави. Като назарянин и той е с коса, лицето му е весело и хубаво; носът, устата му са по един начин, с една дума - изобщо не могат се описа, брадата му редичка, погледът му е много приятен; очите му са хубави и синкави; това е за чудене, че светлината, която изтича от очите и лицето му, начина на блескавостта невъзможно е да го гледа человек; изобличенията му докарват страх, а наставленията му плач; никой не го е видял да се смее, а да плаче много пъти са го виждали, ръцете много нежни, повечето от хората благодарни от отговорите му, между хората много не се явява и когато се яви, явява се с нравствено предпазювание. Както майка му по тия страни е без пример хубава, и той е до неизречена степен хубавец. Ако, ваше величество, желаете да видите тоя человек, да ви го пратя по-скоро; ако се попита за науката му, без да се е учил от някого, всичките науки и изкуства знае, дори всичкий Ерусалим се бои от него, много пъти ходи гологлав и бос; някои, като го видят, броят го за луд, но когато говори, всички се боят и треперят; според както разказват, не са виждали такъв учен человек, дори мнозина вярват и казват да е бог; а някои го укоряват, че показвал незаконностите на царските ви закони, затова се обезпокоявам от четата на тия злодейци; изповядат, че никого не е докачил, а мнозина са се сподобили с добрините му. Писах настоящото писмо, за да се съобразя със заповедите на ваше величество. Ваший раб, юдейский управител Черноморецът Публий Пилат” Образецът на това писмо се е опазил в библиотеката на кесарите в Рим*. …

Въобще няма значение как е изглеждал, а какво е проповядвал и най-вече, какво сме възприели от това. За съжаление, всичко е подменено и преправено ат римската църква според собствения и интерес и обявено за канон. Унищожават се стари писания и евангелия и се пише история според техния замисъл. Ако се търси истината трябва да се види какво пише в последните открития в делвите в пещерата - Кумранските ръкописи

... Ричард Нив взаимствал формата ... или ... Ричард Нив заимствал формата ... едно 'в' има в излишък

Гледа се... Има сравнителните текстове със септуагинтата и масоретският текст. Очаквано еврейския текст (възприет от запада). А за подмяната - точно заради подмяната на истината през 11в Рим отпадна от Църквата а 6в по-рано - арменците и другите дохалкидонци.

Всичко това е измислено от народа за да ги научат как да сме по добри, да не крадем, да не лъжем, да не убиваме. И в крайна сметка стана обратно!

Как е изглеждал Господ? Защо в минало време? Господ Исус съществува и сега, виждаме го всеки ден. Създал ни е по свой образ и подобие. Колкото сме богати на различностите си, толкова и той е всичко това и много повече.

И Исус ли изкарахте циганин,не ви ли е срам да хулите и сипете лъжи по него?!? Какъвто и да е бил,това не е важното,важното е неговото учение и всички ние да следваме неговия път,уви,сега следваме опонента му с този див материализъм и бездушие...

Пилат го описва синенок, дори със "синкави", демек светли очи. Неколкократно говори за светлина... Не може да е бил тъмен, нито тъмноок...

има само два подхода към въпроса: 1. исторически - Исус е евреин и следователно изглежда по съответния начин за това "племе". 2. метафизически - Исус е земно превъплъщение на БОГ, който е взел човешка форма. Тоест външния му вид НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ. Можел е да се роди в какъвто си иска вид, но е предпочел вида на евреите, защото се е родил там.Ако извънземен иска да ни се представи без да ни плаши, ще приеме човешки вид, нали така?? А как изглежда наистина - ние не знаем!

Иисус е бил бял сьс златиста на сльнцето коса.Не е роден в Юдея,а в Галилея..Бог го праща при юдеите да ги вьведе в Божия пьт и да укротят злите си отдадени на сатана души,а не защото видиш ли си приписват незаслужено титлата Божий народ,какьвто неса били и не са Писма на Пилат до Императора ПЪРВО ПИСМО Цезаре Тиберий, върху двете ми ръце провинцията тегне с дребни грижи и в загадъчната столица на изтока Ерусалим мътното пришествие на местните вълнения се движи като млад пустинник в расото на историческия дим. Миналата нощ, пред Пасхата, в двореца нощните ми стражи някакъв си просяк подир разпита доведоха насам. Не можа и дума смислена през лунния брътвеж да каже и не зная как ли е Пророк, щом беше сякаш глухоням. Да го съдят градските управници… Те знаят само Кръста. Май му бяха смазали в побойщата и дясната ръка — да не прави, Цезаре, с прекършените богомолски пръсти лудия си знак, защото вярата Му крепнела така. С устните си, като камъни от вавилонски лишей сиви, сам ли Си говореше, болезнено разтваряше уста и не виждах ли кръвта Му, кипнала по гвоздеи ръждиви? Сигурно по тъмно ще Го изведат през градските врата. ВТОРО ПИСМО Съжалявам, Цезаре, че в Гетсиманска врява на събратя снощи паднал е в прегръдките на сребърния си събрат, пък и кой с пророчество сред хората в Юдея Го изпрати, като знае, че с нищожния си дух тук всеки е богат? В късото си време праведни послания пося наслука и посипа живо слово в голата пустиня на греха, но не вярвам, че в мравуняка на простолюдието тука може да разчисти и след Второто пришествие леха. Как да Го помилвам, като хората с двусмислици обърка и това, което в полунощ ми каза доверчиво тук, сигурно е разбираемо в градините на чужда мъка. Тук човешката десница повече се кръсти на юмрук. Мойте поданици виждат колкото магарешки копита, но е важно да не чувстват раните по своите души. Утре с двамата осъдени ще го прекарат през тълпите. И навярно няма никой с вярата си да Го утеши. И не зная двамата разбойници, разпънати край Него, ще Му бъдат ли телохранители и в онзи свят отвъд, но ще слезе, Цезаре, в пустинята такава змийска жега, че ще се удави в мътната си пот и слънчевата плът. ТРЕТО ПИСМО Днес Го чакат Кръста, копието, гъбата и смъртни рани, че присъдата му, Цезаре, от градския свещеник чух. Тук Исус за хората неразбираем гостенин остана, че живееше неподходящ за безпросветния им дух. В пясъка на времето от дирите на толкова предтечи в лековитата ни памет сякаш не остана и следа и животът Му в часовника на мъртвото море изтече, отбелязан с денонощен изгрев на пророческа звезда. Мога да го отърва, но нямам дял от разприте им Божи. Нека да направи чудо от заскитания Си живот и на дървения Кръст ръцете примирено да положи, и на друго място да намери истинския Си имот. Болно ми е, че по тялото на снежния небесен мрамор облакът на тленното кръстосва с разрушителния бяс и се мятам в тежката просъница на земната си драма, увенчана с мимолетната илюзия за римска власт. ЧЕТВЪРТО ПИСМО Поведат ли Го нататък радостните фарисейски стражи, ще Му се покланят птици и ще никнат в пътя Му треви, но и аз, най-сетне откровено свойта истина да кажа, че е време в люлката на Бащиния сън да Си върви. Тъй било му писано, защото из провинцията пуста в примката на златна мълния човечеството онемя и Христос през кървавия шепот от разкъсаните устни опрости ни прашната бездушна глъч по нашата земя. Цезаре, навярно Бог е майсторът на цялото ни време, който с яки пръсти мрачните юзди на хаоса държи, но не може хорския Спасител от Голгота да отнеме, въпреки че трябваше ми в коледната пустош от лъжи. Синият озон на крехката разлистена всемирна вяра съживява пепелищата на вечния ни земен сплин и съм сигурен, че Господ преднамерено обърна Зара, цял живот да ни разкайва с мъките на Неговия Син. ПЕТО ПИСМО Дългият кошмар преваля и под сенки на градини сухи в ледената нощ лудяха побеснели яростни петли и косматите уши на яловите облаци ги чуха, от които пясъкът в провинцията вместо дъжд вали. Но да спя, че утре, Цезаре, пак трябва да се управлява, Империята е затънала до гуша с фарисейската злина, дето знойната виелица в безименната лека плява не отсява блясък на сеитбени пшеничени зърна. Колко е студено в гънките на тежкото ми наметало! Гвоздеите на зората смръзват душната ми пот на скреж. Към жестокото разпятие за сгърченото слабо тяло друг Го тласна, Цезаре, и мойта казън ти ще разбереш. По-добре е в Бащините си невидими ръце да бъде, че от много братя, тук за братя имаше си глад. Аз изпълних волята на чуждата промислена присъда. Днес ще поразчистя богомолците от градския площад. ШЕСТО ПИСМО Светло е. И вече виждам ужаса на страшната заръка. Стражите Го блъскат посред двамата из прахоляка гъст и от синкавия лавър на бездънната небесна мъка сляпа гръмотевица търкаля жребия на огнен кръст. Ей Го — пред навалицата Кръста носи и къде ги води в храмове от стръмни облаци из историческия дим? Дадохме Му Кръст от буйната съдба на живата природа. Другото са незначителни подробности…

ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ (Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати". Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200 -та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44). Също така и бележитият древен църковен историк Евсевий Кесарийски (341 г.) в своята "Църковна история", кн. 1, гл. 9 споменава за представения в Рим "Актове на Пилата" във връзка със съдебния процес срещу Исус Христос. За тези документи на Пилат свидетелства и един от най-учените мъже през втория век Иустин Философ (165 г.), като дори визира някои пасажи от рапорта на Пилат в своята "Апология" (кн. 1, гл. 35). Във връзка с това в научното богословие съществува убеждението, че наистина такъв рапорт на Пилат е историческа действителност. Честта той да бъде намерен е паднала на немския учен д-р К. Тишендорф, който през лятото на 1944 година проучвайки древните ръкописи на Римската империя, съвсем случайно се натъкнал на частната Императорска архива, на преписките от епохата на Тиберий Цезар. В пакета със съдебните дела Тишендорф намерил един документ на латински език, доста ситен ръкопис. Той имал надписа: "До Императора Тибериус, рапорт на Пилат Понтийски, императорски наместник в Иудея". Ето съдържанието на този исторически документ. (Превод според в. "Будапести хивлар", бр. 96, 1899г. ) До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество! През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че причината задето не се е явил на обяда била техният закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше. Покорените народи са винаги люти врагове на завоевателите си. Изглежда, че всред всички завоювани градове Ерусалим се управлява най-мъчно. Народът е дотолкова размирен, че напоследък трябваше да сe пази от въстание, а за да го потуша, нямах на разположение нито една рота, а само една шепа войници. Затуй се отнесох до консула в Сирия с молба за помощ, а получих отговор, че и той имал само толкова войска, колкото му е необходима за поддържане на реда в страната си. Всред всичките донесения, които станаха мое достояние, особеното ми внимание и постоянен интерес бяха привлечени от един млад човек от Галилея, който проповядваше една нова вяра и се представяше като Божи пратеник. Изпърво предполагах, че той подстрекава юдейския народ срещу Рим, като изтъква неща, които не се нравят на евреите. Той се казваше Исус Назарянин. Веднъж бях излязъл по служба и минавайки покрай палатата Силоан, всред голяма тълпа видях един млад човек, който съвсем спокойно разговаряше с народа. Онези, които ме придружаваха ми поясниха, че това е Исус Назарянин, което впрочем, предполагах и аз сам. Външността на проповедника върху фона на слушателите беше изпъкваща. Златорусата коса и брадата придаваха на Исус едно Божествено обаяние. Наглед той имаше около 30 години. Лицето му носеше отпечатъка на неземно величие. Никога в живота си не бях виждал по-симпатичен, по-грациозен и по- привлекателен човек, който да има осанка като него. Не исках да Го безпокоя и продължих пътя си, но поръчах на моя заместник Манилиус, който добре владееше еврейски език, да се присъедини към тълпата, а после да ми докладва за всичко, което той ще узнае. След завръщането ми в палата Манилиус се яви при мене и ми съобщи подробно за какво е говорил младият проповедник. Никога досега не съм чувал, нито никъде не съм чел за онова, което ми предаде Манилиус от проповедта на Исус. Между другото, когато един покварен евреин от тълпата запитал Исуса следва ли да се плаща дан на кесаря, той отговорил: "Отдайте кесаревото на Кесаря и Божието на Бога. Понеже речите Му бяха изпълнени с Мъдрост и не представляваха никаква опасност, аз Му дадох пълна свобода да поучава при всичко, че можех да Го затворя в Понтус - нещо, което щеше да изложи римляните, които държат, че са привърженици на справедливостта. Този човек не беше нито ласкател, нито бунтовник. Аз дори Го защитавам, без да знае Той това. Предоставих Му възможност да събира народа и да говори поученията и моите подуправители имаха заповедта да Го закрилят. Тази моя мярка силно дразнеше богатите евреи и силните на деня, но не и сиромасите. Вярно е и това, че Исус в своите речи и в своите действия много е нападал първите, като ги укорявал за техните произволи и грешки, което именно ме подбуди да не Го ограничавам да проповядва. Той наричал заможните хора като изроди на змийска отрова. На бедните и вдовиците всячески помагал и много болни изцерявал. По едно време ми се съобщи, че живота на Исус е в опасност. Не за пръв път в Ерусалим се случваше да убият човека с камъни, особено ако той се обявяваше за пророк. Отношението ми към този въпрос римският сенат е одобрил и дори ми обеща, че като се свърши вътрешната междуособица, ще ми увеличи въоръжената сила. И така, като не разполагах с достатъчно средства да умиря едно неминуемо бунтовно въстание на евреите, постъпих по следния начин: съобщих с писмо на Исус, че искам да Го видя в преторията и Той се яви. На Ваше Величество е известно, че в моите жили тече галска и испанска кръв, която не познава що е страх и трепет. Но когато в кабинета ми влезе Исус, аз почувствах, че краката ми сякаш се подгънаха и съм като попарен. С една небесна кротост Исус даде знак, с което искаше да каже: "Ето Ме". Един момент аз останах в захлас да го гледам. Повярвайте, Велики Цезарю, че нашите прочути художници, които рисуват боговете и храбри герои, нямат съвършено никакво понятие от прекрасните черти на лицето на Исус. - Исусе - казах му с един вълнуващ глас - аз Ти дадох пълна свобода да поучаваш в течение на три години, за което никак не съжалявам. Твоите поуки не са нищо друго, освен едни мъдри изречения. Не зная дали си чел Сократ или Платон, но зная, че Твоите думи стоят много по-високо от техните, прочувствени са и те, вълнуват до най-високо стъпало. Императорът знае за Тебе и е известен за всичко, и ми е драго като негов покорен заместник, че ми се пада честта да Ти обадя това. Обаче, не бих искал да скрия от Тебе, че с твоите справедливи и поучителни слова Ти си спечели доста силни врагове. Пък за мене казват, че съм имал с тебе споразумение да действуваме заедно, за да се отнемат от евреите и онези права, на които те още се радват. Затова не искам да Ти заповядвам, а да Те помоля да бъдеш по-предпазлив в поученията си, за да не се дава повод за възмущения на народните маси, защото и без това еврейските водачи ги настройват зле срещу Тебе, като принуждават и мене да постъпя спрямо Теб съгласно закона. Тихо и спокойно ми отговори Исус: - Господарю, в твоите думи няма резон. Кажи на един извор да спре водата си и той ще ти отвърне, че се подчинява на неизменните закони на Природата. Само един Бог знае накъде текат тези води. Бъди уверен в това, което ти казвам: преди да цъфне трендафилът на Схарон, ще изтече кръвта на праведника! Забележих Му с вътрешен възторг: - Твоята кръв няма да изтече, защото си много по-любезен от фарисеите и еврейските първенци, които постоянно злоупотребяват с дадените им от Рим правдини. Те работят против Цезаря и с това подкопават основите на държавата. Ти ще бъдеш под моя закрила и вратата на дома ми ще бъде винаги отворена за Тебе, за да можеш в него всякога да намериш прибежище. Исус многозначително си поклати главата и с очарователна кротост отговори: - Когато дойде оня ден, тогава за Син Человечески няма да има подслон нито на земята, нито под нея. На праведния прибежището е Горе - сочейки към небето промълви той. - Каквото е предсказано от пророците, това трябва да се изпълни. Аз казах с тих глас на младия човек: - Ти ме караш сега да променя молбата си на заповед. Туй изисква спокойствието на държавата. Занапред Те задължавам да бъдеш no-умерен в поученията си! Да си здрав! - Господарю - отговори Исус - Аз не съм дошъл на земята да донеса меч, да размирявам хората, но да сея мир, милост и Любов. Аз се родих в онзи ден, когато римският император Август е прогласил мир на света. Аз не съм причинител на гоненията: наопаки, това ще го правят други, но на Волята на Отца Си Аз се покорявам с послушание. Затуй бъди мъдър за себе си! Подир тези думи Исус изчезна от погледа ми като дух. По-нататък държа да съобщя на Ваше величество, че евреите в лицето на Ирод си намерили защитник. Ирод бил готов веднага да убие Исус и ако не го е сторил, то е било, защото се е опасявал да не влезе в конфликт със сената, за което предварително размени схващанията си с мене. В разговорите ни по този повод аз казах на Ирод, че считам Исус за най-великият Мъдрец в света, че в поуките Му не виждам никакво богохулство и че Рим занапред ще Му осигури с готовност свободата на словото. Ирод, като изслуша моето мнение, презрително се изсмя и си отиде. Прочие, Цезарю, у евреите е имало обичай преди пасхалните им празници да проливат кръвта на осъдените. За да погубят Исус, те умишлено подготвяли въстание, за да обвинят Исус, че уж той е главният подстрекател. За да постигнат своята цел, те използвали за подкупи църковни пари. Опасността е била доста голяма и е бил нападнат един римски чиновник. Повторно се отнесох до консула в Сирия и поисках да ми прати две роти пехота и един конен ескадрон, в очакване на които се принудих да гледам хладнокръвно развиващите се събития. Народът разбираше моето критично положение и като заловиха Исус, из целия край кънтяха във въздуха виковете: "Разпни го! Разпни го!" Три силни партии се бореха против Исус: ироди- ядите и садукеите, които най-много питаеха към него омраза, и фарисеите, които Той най-основателно е изобличавал и обвинявал непосредствено за всички злини, сторени от тях. Подир тези партии е вървяло и онова побунено множество, което е търсело само случай за такива безпорядки. Като заловили Исуса, те Го завели при главния първосвещеник Каяфа, който Го и осъди на смърт. Подир това първосвещеникът Го изпрати при мене, за да потвърдя присъдата. Аз отговорих, че Исус е от Галилея и следователно редно е да бъде представен там на Ирод. Но този некадърник, под предлог, че е длъжен да се подчинява на императорския наместник, остави съдбата на Исус в моите ръце. Така Го върнаха пак при мене. Тук сякаш цялата Юдея се беше събрала в Ерусалим. Палатът на моето управление беше препълнен с викаща сган, която като бясна тичаше насам-натам. Повиках при себе си съпругата си, за която знаете Ваше Величество Цезарю, че тя е галилеянка и има дар да предсказва. С плач тя падна в нозете ми и каза: - Мъжо, внимавай, не прави зло на този свят човек. Миналата нощ видях насън: Той ходеше по вода и се издигна във въздуха. Вятърът и вълните Мму се покоряваха. Потокът от Кедронската река течеше кървав. Слънцето се помрачи като начумерената Веста. Пилате, мъжо! Ти си изправен пред голяма опасност, ако не послушаш думите на своята жена. Излязох на съдийското място заедно със свитата си. Попитах тълпата какво иска. - Смърт на Назарянина! - извика тълпата. - Защо? - Защото той богохулства! Предсказва разрушението на храма. Нарича Себе Си Син Божи! Издава се като Месия! Нарича Себе Си Цар Юдейски - ревеше като лъва в пустинята тълпата. - Разпни го!... Екът на този рев беше тъй силен, че ми се струваше като че ли основите на двореца ми се клатят. Всред тази бурна сцена на подивялата сган само един човек стоеше съвършено тих и спокоен, сякаш нищо от това не Го досягаше. Това беше сам Исус Назарянин! На мен ми оставаше единственото средство, за да го защитя. Поисках вода, омих ръцете си пред тази сган, като заявих, че считам за невинен този човек и че несправедливо се иска да бъде наказан. Но всичко беше напразно. Побеснялата тълпа непрекъснато ревеше: "Разпни го! Разпни го!" Ваше Величество Цезарю! Неведнъж съм виждал развълнувана и побесняла тълпа, но като тази - за това никога нямах най- малка представа. Като че ли всичките зли духове от пъкъла се събраха в Ерусалим. Тази тълпа зае едно огромно пространство от височината Сион, чак до двореца ми. Сгъстените маси народ представляваха от само себе си нещо като един почернял масив. И изведнъж се стъмни като през зимна нощ и се почувства същото нещо, като при убиването на Юлий Цезар. Останах самичък пред палата си. Стана тихо, сякаш беше измряло цялото население на града. Даже и моите телохранители, заедно с конната ми стража бяха отишли на Голгота, под командата на единствения ми капитан, за да се запази по възможност ред и спокойствие. Сърцето ми се късаше. Чувствах, че тук се върши такова нещо, на което имат право само боговете, но не и човеците. Тъмни буреносни облаци покриха цялата околност и се чуваха такива гласове, които човешкото ухо никога не е чувало. През първите часове на нощта тайно слязох към портата на Голгота. Несправедливата присъда вече беше изпълнена. Тълпата се разотиваше, връщайки се към града, но не вече с див рев, както когато отиваше натам, но умислена, мълчалива, съсипана. Малкият ми воински отряд също натъжен мина покрай мене. Гордият римски орел върху копията бяха обвили с траурен (черен) плат. Войниците говореха нещо, което не дочух и сегиз-тогиз се обръщаха към Калварийската планина, като да очакват някакво ново събитие. Наскърбен, аз предпазливо се завърнах в двореца си. На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми. - Старче, кой си и какво желаеш? - попитах стареца. - Аз съм Йосиф от Ариматея - отговори той - и молбата ми е да ми позволите да погреба тялото на Исуса. - Нека да се изпълни твоето искане - казах аз и веднага наредих на Манилус с няколко войници да отиде на погребението, за да се предпазим от някое ново вълнение. След някой ден гробът остана празен. Учениците на Исус обявяват по цяла Юдея, че Той бил възкръснал, както бил и предсказал. Имам дълг да ви рапортирам, Ваше Величество, за всичко, което съм чул и видял, което изпълнявам с настоящото писмо. След като се беше всичко свършило на заранта чух тръбен звук, погледнах към Кесарийската порта и видях един отряд от 2000 войници, които ми идват на помощ, като пътували през цялата нощ, но вече бяхме пред свършен факт. С това закъснение в точност, се изпълниха пророческите думи на Исус". Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил. Гладков, "Евангелието на Царството Божие") . Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника. За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на Христа. Този портрет беше публикуван във в. "Зора", София, бр. 5863 от 7. 01. 1939 година, заедно с текста на писмото, което близкият приятел на Пилат - Публий Лентуло, проконсул на Юдея, е изпратил до Тиберий, което също така дава сведения за Христа. Има исторически данни, че по заповед на Пилат от лика на Христа е било снето изображение. (Д-р К. Гейки, Жизнь и учение Христа, Москва, 1802г. , част II, стр. 259). През 1453 г. този смарагд попаднал в ръцете на султан Баязид след превземането на Цариград. Имайки предвид факта, че на пасхалния рапорт на Пилат до Цезаря Тиберий направо свидетелстват такива научни авторитети на древността, каквито са знаменитият историк Тацит (1~ ви век), Иустин Философ (2 век), Тертулиан (3 век) и бележитият историк Евсевий (4 век), не можем да се съмняваме в наличието на един такъв доклад. А със всичко това се обяснява и онази смелост, която е проявила Св. Равноапостолка Мария Магдалина, която е пропътувала до Рим, явила се пред Тиберий и му предала червено яйце, приветствайки го с победния християнски поздрав: "Христос възкресе".