Направо се чудя как тази статия е минала през съвременната цензура. Тук се споменават две дела на светлата, демократична и хуманна власт дошла в България след деветоюнския преврат 1923-та година, когато демократично е заклан министър-председателя Александър Самболийски от капитан Харлаков. На последък някой се гласят да издигат паметник на капитана, като невинна жертва на комунизма. Много невинен е бил. Та дело едно - Вълчо Иванов е просто убит и трупа му изхвърлен като ненужен боклук. Съд не е имало - просто са го убили. Това е дело на капитан Константин Стоянов, по известен като Кочо Стоянов. По известен като "черния капитан" за изстъпленията му в периода 1923-та до 1925-та. А написалия за това Йосиф Хербс, след като е привикан в дирекция на полицията за справка, изчезва безследно. Видели са го да влиза, но никой не го е видял да излиза от там.