Да, плакали са от бездарието на този момък, пробутван навсякъде от соросоидите. Нали го е срам, че е българин. Ще плачат, как не.

Аз пък плаках по изгубеното време да чета Времеубежище. В първите няколко глави беше интересно, после се учудвах сам на себе си защо продължавам да чета.

А не са ли се разплакали от страшната смрад на екскременти, която се е носила в публиката от негова соросоидна почитателка, която е копнеела той да я усети като неговата женска?

Ама,някой му купува книгите ли?!

Този само като го видя и ми се реве

Септична тъга. Умерено количество екстременти за нивата са тор. Много експтременти нанивата я отравят. Около такава нива с голяма купчина сурова тор всеки се прозълзява, но такава нива хляб не ражда. Творчество с малко тъга и много градивни ценносто за мотивиран живот - чудесно. Но с такова високо майстворство да се забиеш в тъгата на пазар като българския - си е лесен опортюнизъм и кич. Г-н Господинов, време е да поработите. До сега се изливате. Да, с талант, но изливате от неправилното отвърстие, от където е лесно и попада в изобилие от съответната публика в България - точно опортюнизъм. А мисията Ви къде е? Някой ще тегли чертата под творчеството ви след някоя друга година и ще се окаже, че не сте се потрудили да изградите ценности, а сте се възпозлвали от слаба черта на българската народопсихика да поема тъга в неограничено количество като Вашето. Наградите отвън не са рефер, за съжаление. И те не носят отговорност за всички аспекти на творчеството. А толкова тъга е като купчина тор, която отравя нивата. Писането за нетъга е много по-трудно, изисква освен талант за спринт по емоционално поетично надолнище, което явно можете, също и личност с мисия и отговорност. Т.е. сръчността в емоционалното писане не е достатъчно за личност на писател и не е достатъчно за изграждане на публика с качества. Препоръчвам да опитате трудното и полезното и да се преориентирате навреме, че Ви става късничко - добавете ценности за живот. Да видим можете ли от това ниво. Трудно е, но може и да можете!