Чудесна новина е, че ще можа да прочетем повече за живота и идеите на Ваклуш. Лично на мен ще ми бъде от полза. Радвам се, че се запознах с Ваклуш, макар и от екрана на кино Одеон. Но това запознанство ме накара да преосмисля много неща, които са ме вълнували. Никога не съм бил фен на този или онзи духовен учител, нито съм особено набожен. Но съм си задавал логически въпроси и съм търсил отговори като всеки мислещ разумен човек. Хубаво е, когато срещнеш или разбереш, че някой също като теб, дори преминал през големи житейски изпитания, се е замислял също и е споделил своите разбирания и истини за нещата. А тези разбирания и истини винаги са лични, никой не може да ни ги вмени отвън или да ни ги наложи. Човек сам достигадо тях. Но споделеният опит е от голямо значение също. Единственото, което има значение, е човек да търси отговорите на своите въпроси, без да си слага веригите на фанатизма или на нечия идеология. Любима фраза ми стана от Ваклуш, че свободата е проблем на поносимост.

Ваклуш беше несполучлив имитатор на Петър Дънов, престанете да го възхвалявате като някакво велико явление!