Винаги ми е много забавно да чета описания на тривиални и откровено скучни и лишени от какъвто и да е смисъл и творческа реализация "произведения". Безсилието и скопеността на съвременните "творци" са достойни за съжаление. Каква естетика има в тая тиква? Каква внушение? Каква дълбочина? Как кара хората да се замислят? Какво има да открие човек в едно толкова елементарно "изкуство", което може да направи и маймуна, ако й дадат възможност? Как може дори да бъде наречено изкуство това... нищо? Като се замисли човек за Колю Фичето, Бернини, Микеланджело, Брунелески и му идва да се разреве.

това е Слави Трифонов след 30ти юли