Ерик Уайнър е специализирал журналистика в Станфордския университет като стипендиант на Knight Foundation. Бил е чуждестранен кореспондент на Националното обществено радио на САЩ и кореспондент на "Ню Йорк Таймс". Работил е в Ню Делхи, Йерусалим и Токио, правил е репортажи в повече от 40 страни. Негови материали са публикувани в Los Angeles Times, BBC, The New Republic, Best American Travel Writing и др.

Автор е на световните бестселъри "География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света", "Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото", "География на гения: В търсене на най-творческите места по света".

В България книгите му са преведени и издадени от издателство "Фабер".

- Господин Уайнър, как се подготвяте за един нов проект? Пътешествието ли следва идеята за нова книга или идеята за книгата се ражда по време на пътешествие?
- Обикновено идеята се ражда у дома. След това с нея потегляме на път. Не се впускам в пътешествия, преди да съм направил достатъчно проучвания в библиотеката. Така знам какво точно да търся, когато потегля на път.

- Вие сте пътешественик във всички смисли на думата: пътешественик на духа и в реално достигнати дестинации. Моля, актуализирайте "статуса" си: колко държави, колко изминати километри, колко интересни хора по пътя?
- Така е, аз съм пътешественик. Бил съм на много места. Не искам да бъда "брояч на посетени държави", калкулатор на изминати мили. За мен по-важно от това добре да попътуваш, е да пътуваш добре. С което искам да кажа, че предпочитам да усетя в пълнота няколко места, отколкото повърхностно да препускам през множество.

- Разкажете за разочарованията по пътя. Не ви ли се обидиха молдовците - заради начина, по който сте описали страната им в книгата "География на блаженството"?
- Вярно, не съм много харесван от някои молдовци. За известен период получих много гневни имейли от тази страна. Тези хора обаче, не са чели книгата ми много внимателно, или вероятно въобще не са я чели.

Не аз съм заявявал, че молдовците са нещастни, самите молдовци са го казвали в редица проучвания. И аз наистина открих много симпатични аспекти на живота в Молдова. Всъщност доста се привързах към тази страна. Бих искал повече молдовци да разбират това.

- Колко гениални хора познавате?
- Само един: моят български издател Нейко Генчев. Този човек е брилянтен.

Един български Айнщайн. Говоря сериозно, той помогна моите книги да се разпространят в една далечна страна и ето, че сега давам това интервю. Гениално!

- Използвайки една ваша мисъл от "География на гения", ще ви попитам: с кой велик човек от миналото бихте искали да изпиете чаша вино и какво бихте го попитали?
- Бих искал да седна на маса с Ърнест Хемингуей (въпреки, че той сигурно би предпочел да изпие нещо по-силно от вино). Бих искал да го попитам как е поддържал такава дисциплина на писане - по 500 думи (и то какви думи!) всеки ден, без значение колко депресиран е бил или махмурлия. Възхищавам му се за това. Бих искал да знам как го е правил.

- Сигурно сте чували теорията, че всеки човек в някакъв смисъл е средноаритметично на петимата души, с които най-често общува. Това са хората, които формират в голяма степен мисленето ни, а то предопределя успехите или неуспехите в живота. Кои са вашите "Пет"?
- Всъщност не съм чувал тази теория. Благодаря ви, че ме научихте на нещо. Честно казано, моето мислене е повлияно не от хора или поне не директно от тях. Повлияно е от книгите, а те са много повече от пет.

- И още един въпрос, свързан с числата. Според социални антрополози, за да се случи значима обществена промяна, е нужно зад нея да застанат 8 процента от хората. Кога сте имали прекрасното усещане, че сте част от 8-те процента, които променят към по-добро живота на много хора?
- Никога не съм мислил за това по този начин - фокусирам се повече върху писането на книгите си, отколкото върху това как те се приемат. Но, да, удовлетворяващо е да знам, че моите книги докосват хората и че това по някакъв начин прави света по-добро място.

- В една от книгите си споделяте мисълта: "Смисълът и щастието са близо до дома, но понякога е нужно да имаш стотици хиляди километри зад гърба си, за да го разбереш". Обичате ли завръщането у дома?
- Аз наистина обичам да се прибирам у дома. В някакъв смисъл, това е най-добрата част от пътуването. Когато се завръщам вкъщи след дълго пътуване, оценявам уседналия си живот по много по-дълбок начин. Но аз имам нужда да пътувам. Без пътуването започвам да приемам дома за даденост.

- Богът. Щастието. Гениите. Коя е следващата тема, на която ще посветите книга?
- Мъдростта. Моята следващата книга е за мъдростта. Живеем във време, в което ни заливат с информация, но мъдростта е дефицит. Моята книга ще покаже как, преоткривайки изгубеното изкуство на философията, можем да си върнем мъдростта. Естествено, книгата пак ще включва и пътешествия.

Интервю на Пепа Витанова/БТА