Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Благодаря ти, Мамо!" или какъв е пътят на осиновения от гнева до прошката

ПРЕМИЕРА

"Благодаря ти, Мамо!" или какъв е пътят на осиновения от гнева до прошката

Новият роман на Дора Прангаджийска ще промени гледните точки, преживяванията, дори животите на много хора, благодарение на факта, че самата тя е преживяла всичко, за което пише

За първи път български психотерапевт пише за осиновяването не просто като специалист, а като лично изживял процеса.

"Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката" е умело съчетание от професионални съвети и емоционални лични истории на осиновени, осиновители и биологични родители. В изданието са включени интервюта на Бела Чолакова. 

Официалната премиера на книгата ще бъде на 9 октомври от 18.30 часа в литературен клуб "Перото" в НДК. 

"Тази книга ще промени гледните точки, преживяванията, дори животите на много хора, благодарение на факта, че самата авторка е преживяла всичко, за което пише. Затова всяка дума в този текст идва от сърцето ѝ. Затова, уверена съм, ще стигне и до ума, и до сърцето на всеки читател.

Това не е книга само за някой от триъгълника "осиновени - осиновители - биологични родители". Това е книга за всеки родител, защото достъпно и подробно обяснява какво се случва с бебето по време на бременността, раждането, следващите фази от първите седем години и как родителите неосъзнато и незлонамерено могат да травмират децата си.

Това е книга, която може да предпази от грешки. Но и да даде пример как те могат да бъдат простени и как по принцип в живота може да се извърви пътят от обидата и гнева до прошката и благодарността".

Мадлен Алгафари

Дора Прангаджийска (Снимка: Личен архив)

Дора Прангаджийска e Неорайхиански аналитичен психотерапевт. От няколко години е и част от екипа на Българска асоциация "Осиновени и осиновители", която работи за промяна на обществените нагласи към осиновяването. Това е процес, който авторката приема и за своя лична кауза.

"Тази книга се появи в съзнанието ми след един от многото неуспешни опити да открия биологичните си родители или поне зрънце информация за корените и произхода ми.

Влизайки при поредната служителка в поредната община, ме посреща сърдита и гледаща ме неодобрително жена, която ми заявява, че няма да ми даде дори копие от акта за раждане, "защото не е законно".

След съжалителния поглед на колежката ѝ към мен, тя благоволява да разрови някакъв файл на компютъра си, но... нищо, отново липса на информация. Усещам се смазана. Очите ми се пълнят със сълзи, сякаш съм малко наранено дете, което не знае как да реагира освен с плач. Забравям за всичко усвоено по време на терапията. Влизам в колата, за да тръгна към София, и изригвам в неудържим плач. Въздухът не ми стига, дишам трудно и не мога да спра сълзите си. Чувствам се изгубена, празна, самотна, безпомощна. Сякаш някой е изтрил съществуването ми от тази земя.

Опитвам да си дам рационално обяснение за случващото се, нали все пак съм терапевт и помагам на хората да откриват себе си. Но не успявам да се събера, изпитвам единствено огромна празнота, отворила се в сърцето ми.

Плача и осъзнавам, че отново съм се върнала в усещанията на онова безпомощно изоставено дете, което съм била в миналото; дете, живеещо без корени и без история. Че тялото ми реагира така, както е реагирало и тогава - с болка, с тъга, с усещане, че част от мен липсва, че умирам...

Снимка: Личен архив

Из: "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката" 

Мама почина преди двайсет и шест години, а татко преди четиринайсет. Навярно са имали някои от отговорите, които днес търся, но са решили да не ми разкриват ТАЙНАТА. Роднините ми отричат да знаят каквото и да било, затова ще разказвам от името на тази, която предполагам, че съм. Извинете ме, ако ви подвеждам, но всичко, което ще споделя, е моята реалност, моята истина, защото нямам друга...

***

Предполагам, че съм оставена за осиновяване веднага след раждането. Гледайки първите си снимки, стигам до заключението, че съм осиновена скоро след това. Вярвам, че съм посрещната с много любов. За това ми говорят спомените за баба и дядо в Луковит, за роднините ми, които толкова обичам и днес, за приятелите ми там, които ме посрещат и с огромна обич приготвят от любимите ми пълнени чушки и пържени домати, ароматът на които ме връща към най-съкровените и мили моменти.

Винаги съм се приемала като всички останали деца. Много пъти съм чувала обаче за себе си "онова взетото" или "онова храненичето", но някак оставях тези думи да преминават покрай мен като заблудило се хвърчило, което ме докосва, но отлита надалеч и сякаш забравях за него. Днес си мисля, че това е било вид защита от болката.

Сякаш не усещах потребност да говоря за осиновяването, да задавам въпроси и да търся истината. Като че ли живеех върху една спокойна, привидно комфортна повърхност и нямах желание да видя скритото. Интересът към това коя съм се появи, когато започнах личната си терапия или иначе казано - пътуването към себе си. И колкото повече се срещах със себе си, толкова желанието да разбера произхода и корените си се засилваше.

Преди да се занимавам с психотерапия, никога не съм осъзнавала огромното значение на физическата връзка майка-дете. Дори не съм подозирала, че ранното и внезапно отделяне на бебето от мама може да предизвика толкова сериозна и дълбока травма в детето, че тя да бъде определяща за поведението през целия му живот.

Нанси Нютън Верие - американски клиничен психолог и майка, осиновила дете, нарича тази травма Първичната рана (Нанси Верие, "Първичната рана. Да докоснем света на осиновеното дете", София, изд. "ЛИК", 2005.) Тя изследва задълбочено психиката, страховете и поведението на осиновените хора и открива много прилики между тях, произтичащи именно от раздялата с биологичната майка и от факта, че са оставени за осиновяване. Запознавайки се все по-задълбочено с динамиката на вътреутробния период и на първите седем години, през които се формира характерът на човек като следствие на травмите и свързаните с тях базисни страхове (най-вече на първите две години, наречени доАзови фази), откривам все повече характерни за осиновените хора особености, произтичащи от ранната и внезапна раздяла.

Общувайки с много родители, осиновили деца, оставам с впечатлението, че повечето отричат съществуването на тази травма, определят дъщерите и синовете си като всички останали и пренебрегват особеностите им. Като че ли, чувайки думата травма, се плашим, отричаме я, намираме обяснения, които да докажат отсъствието ѝ. Затова ми се иска да говоря. Иска ми се да внеса повече яснота за последиците от тази раздяла, но и да донеса успокоение на родителите.

Характерът на всеки от нас е следствие от преживяванията ни през първите седем години. Някои от тях са болезнени за детето, макар и родителят да не си дава сметка за това. Точно тези болезнени преживявания в психотерапията наричаме травми. Всеки от нас e имал такива в различен етап от своето развитие. Получаваме ги дори в най-любящото семейство, защото всички родители по един или друг начин грешат. Разделянето от мама веднага след раждането е травмиращо. Но това не важи само за оставените за осиновяване, а такава рана е възможно да имат и много други деца, отделени от майката по една или друга причина.

Ние осиновените, носим тази Първична рана, запечатана в тялото ни, в клетъчната ни памет и за съжаление много често позволяваме тя да има контрол над живота ни. Подчиняваме се на особеностите ѝ и вместо сами да контролираме всичко, което ни се случва, позволяваме да го прави тя, както и произтичащите от нея страхове. Често подчертавам, че сме като марионетки в ръцете на характеровите си страхове и те правят с нас, каквото си поискат. Затова, пишейки за осиновяването, ми се иска да покажа както на осиновените хора, така и на родителите, че ПЪРВИЧНАТА РАНА Я ИМА, НО ТЯ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛЕКУВАНА. Могат да бъдат преодолени и последиците от нея.

Аз самата съм доказателство за това.

Книгата може да поръчате ТУК

Официалната премиера е на 9 октомври от 18.30 в литературен клуб "Перото", НДК.

Авторката ще представи книгата си и като част от Национални информационни седмици за осиновяването, организирани от Българска асоциация "Осиновени и осиновители":

- в Стара Загора - на 28 септември от 18.00 ч. в Комплекс за социални услуги за деца и семейства;

- в Кърджали - на 29 септември от 11.00 ч. в зала "Бизнес инкубатор";

- в Бургас - на 1 октомври от 18.00 ч. в Морско Казино, зала "Георги Баев";

- в Разград - на 2 октомври от 18.00 ч. в Окръжна библиотека;

- в Шумен - на 3 октомври от 18.00 ч. в Регионална библиотека "Ст. Чилингиров".

1/1

Дора Прангаджийска (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

Календар

Препоръчваме ви

2018-а е обявена за година на съвременната българска литература

Инициативата е на Националния център на книгата - НДК и е по повод Българското Европредседателство

Поетът Иван Цанев е носителят на Яворовата награда за поезия

Тази година честваме 140 години от рождението на поета Пейо Яворов

155 години от рождението на Алеко

Щастливеца е роден на 1 януари по стар стил, на 13 - по нов стил

Сатиричният театър обявява конкурс за сатирична комедия

Отличието на конкурса е: Награда "Алеко Константинов" за нова българска комедия

Дир.бг и Innovation Starter обявяват конкурс за чиста журналистика

Стъпка назад към истината, крачка напред към промяната

Коледните рецепти на Петко Рачов Славейков

"Готварска книга" или наставления за секакви гостби, според както ги правят в Цариград, и за много други домашни справи" е първата готварска книга на български език