Елена Атанасова: Безхаберието и алчността убиват културата в България

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Елена Атанасова: Безхаберието и алчността убиват културата в България

"Когато липсва желание и компетенция нещата да се случват по вече изградени и работещи модели в световен мащаб и се краде по-малко, тогава може да стане по-светло на сцената на българската култура и изкуство", категорична е актрисата

Автор : Явор Ралинов / 10 април 2026 / 12:08 3166 Прочита

В новия ни епизод на "Без сценарий" в Impressio прекрасната актриса Елена Атанасова говори за един от най-силните си творчески периоди - между театралната сцена и киното, между комедията и драмата, между навика и риска да излезеш от него.

Поводът са две нови филмови роли, които я срещат с различен тип режисьорски почерк и я отвеждат в територия, в която зрителите рядко са свикнали да я виждат.

Елена Атанасова пред Явор Ралинов в "Без сценарий" в Impressio Снимка: Dir.bg

Пееща, играеща, говореща френски и италиански, ярката прима от Сатиричен театър "Алеко Константинов" разказва за интуицията и за късмета да работи с Люба Пиперова, Ники Мутафчиев, Галин Стоев, Женвивев Дулуд дьо Сел и целия екип на международната лента "Нина Роза".

С Галин Стоев на снимачната площадка на филма "Нина Роза" на режисьорката Женвивев Дулуд дьо Сел Снимка: Личен архив

За ролята си в "Нина Роза" Елена говори като за специално преживяване, започнало още с кастинга, в който интуицията ѝ я е повела в правилната посока. Срещата с режисьорката Женвиев, международният екип и спокойната, но изключително прецизна атмосфера на снимачната площадка оставят у нея усещането за истински творчески процес, в който всяка подробност има значение. Елена ни разказва, как племенницата й я заснела за първия кастинг за "Нина Роза", докато били на вилата, малката толкова добре се представила, че Женвивев не се поколебала да даде ролята именно на леля й.

Елена Атанасова (вдясно) с Киара Касели на снимачната площадка на филма "Нина Роза" на режисьорката Женвивев Дулуд дьо Сел Снимка: Личен архив

Особено силно впечатление ѝ прави начинът, по който филмът гледа към българската среда - отвън, но с внимание, топлота и уважение. Тя открива в това не просто професионално предизвикателство, а възможност да изгради образа отвътре навън, през детайла, ритъма и средата.

Също толкова важна за нея се оказва и ролята в "Жени извън употреба", където отново попада в драматичен регистър, различен от по-често приписваното ѝ комедийно присъствие. Атанасова говори с уважение за режисьора Сашо Косев и за умението му да води актьора фино, спокойно и с доверие. Именно това доверие, съчетано със силния сценарий на Нели Димитрова и добрия партньорски ансамбъл, според нея е помогнало на всички актриси във филма да изградят сложни и чувствителни женски образи. За нея е особено ценно, че и в двата филма се е срещнала с режисьори, които я търсят отвъд очевидното.

"Жени извън употреба" от ляво надясно: Продуцентът Николай Урумов, актрисите Силвия Лулчева и Александра Костова, сценаристката Нели Димитрова, актрисите Албена Павлова и Елена Атанасов, и режисьорът Александър Косев Снимка: Личен архив

Елена споделя, че за нея е голямо щастие, че чрез тези две роли излиза извън комфортната си, сатирична зона и влиза в обувките на драматичните персонажи, защото Елена Атанасова може да изиграе както ярка и шумна сатирична роля, така и обратното, обрана и дълбоко драматична.

Благодарна е за страхотното партньорство с Юли Вергов, разказва за сцената в пробната, как той й е подавал на 100, въпреки че не е бил в кадър, чувства се късметлийка за възможността да работи с екипа стоящ зад "Жени извън употреба".

Есента се очакват официалните премиери на двата филма в киносалоните в цялата страна.

Още

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Нели Димитрова за "Жени извън употреба": Понякога една пауза, казва повече от цяла страница текст

Актрисата разказва за силата на различното, за работата с международни екипи и за сцената като място за истина Снимка: Личен архив

Паралелно с киното, Елена Атанасова остава дълбоко потопена и в живота на Сатиричния театър, където вече седем години върви по своя път. Тя говори с видима радост за сцената, за музиката като своя голяма страст и за щастието да работи в среда, в която театърът не се изчерпва само с ролите, а включва и пеене, обща енергия, церемонии, скечове и жив контакт с публиката.

Сред най-новите ѝ сценични срещи е премиерата на "Етърви", която описва като истинска "бонбонка" - роля с лекота, наивност и комедиен заряд, но и с много вътрешен вкус. Режисьор на спектакъла е Владимир Люцканов, сценографията е на Теодора Лазарова, драматург на постановката е Богдана Костуркова, а помощник режисьори са Боряна Атанасова и Елица Мутафчиева.

Елена Атанасова в спектакъла "Етърви" от Ерик Асус, режисьор Владимир Люцканов Снимка: Димитър Каракашев/Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Хапливият и проницателен хумор, поднесен с интелигентна ирония, остроумните, пистолетни диалози са запазена марка на изключително популярния, плодовит и много награждаван френски сценарист, драматург и режисьор Ерик Асус.

"Когато създавам героите си, винаги се опитвам да покажа не онова, което ги отличава от околните, а което ги сближава с тях", казва авторът и ни подава ключ към изграждането на характерите в тази пиеса, изследваща с неизбежното чувство за хумор връзките между семейните двойки.

Те са обикновени хора, податливи на изкушения, трагикомични в опита да защитят слабостите си - твърде човешки, за да бъдат съдени за това: ревност, съперничество, ерозия на чувствата, дребни предателства, неловки компромиси със съвестта. Нотката на съспенс, която сюжетът поддържа до края, непрестанните обрати в хода на историята и градацията на емоциите направиха процеса на работа на нашата театрална компания забавен и изпълнен с емпатия.

Надяваме се да предадем този човеколюбив заряд от сцената към една добронамерена публика от ценители на добрата комедия."

Разговорът ни очертава и впечатляващата широта на нейния театрален път в момента - от класически текстове до моноспектакъл със силна социална тема. Особено близък ѝ е "Случаят Лола", защото засяга тежка тема - за жените, насилието и оцеляването, но го прави чрез сатира, самоирония и човешка светлина. Именно тази способност на театъра да хваща "за гърлото", без да оставя зрителя в безнадеждност, изглежда много важна за нея.

Елена Атанасова: Най-хубавото се случва, когато излезеш от очакванията за себе си Снимка: Личен архив

В края на разговора ни Елена засяга и по-широката тема за културата у нас - с тревога от дългогодишното безхаберие, липсата на последователна политика и отсъствието на работещ модел, който да обединява държавен, независим и частен сектор.

Актрисата не говори с лозунги, а с ясното усещане, че промяната може да започне само там, където има желание, диалог и професионално мислене. Защото културата не е периферия, а необходимост, особено във време на кризи.

Елена Атанасова: Рискът да бъдеш различен е най-голямото удоволствие Снимка: Личен архив

Елена Атанасова завършва с покана към публиката да търси театъра, да гледа българско кино и да не губи връзката си с живото изкуство. Целият разговор с нея - за ролите, които я променят, за срещите, които остават, и за мястото на културата днес, може да гледате във видеото от поредицата "Без сценарий" в Impressio, както и в YouTube канала на сайта.

Интервю на Явор РАЛИНОВ
Видео: Тед ГЕОРГИЕВ/Dir.bg

Още