ПАМЕТНИЦИ НА ПАМЕТТА
Мистичната серия скулптури "Плащът на Съвестта"
Скулпторката Анна Хроми е единствената жена в света, удостоена с премията "Микеланджело"
Редактор : / 4455 Прочита 0 Коментара
"Плащът на Съвестта"-"Командор" ("Commendatore"). Снимки: ShutterstockНа входа на старинния пражки театър "Сословни" стои необичайна скулптура, която привлича вниманието на много туристи. В нея има някаква тайнственост, която хората искат да разгадаят - да проникнат в смисъла на творбата. Скулптурата има и мистично название - "Плащът на Съвестта"-"Командор" /"Commendatore"/. Символичният паметник е дело на скулпторката Анна Хроми /род. 1940 г./
Когато извайва своята първа 5-метрова творба "Плащът на Съвестта" от бял мрамор през 2008 г. Анна Хроми става първата жена, удостоена с престижната премия "Микеланджело" - награда от ранга на "Оскар"-ите. Според 77-годишната художничка плащът символизира онзи жизнен път, който е воден от съвестта, както и нематериалния дух, който придава смисъл на нашето съществуване и оставя памет за поколенията след нас.
"Pieta" ("Жалост") пред катедралата в Залцбург. Снимка: Shutterstock
След първата си творба, Хроми създава още няколко подобни от бронз. Едната от тях е в Залцбург на стената на катедрала и носи названието "Pieta" /"Жалост"/. Другите от серията "Плащ на Съвестта" са пред църква на остров Силт, в Кралския дворец на Монако и около Националния археологически музей в Атина.
Що се отнася до скулптурата в Прага, тя е изработена от бронз. Представлява само плащ, във формата на човешка фигура. На табелка е изписан следният надпис: "С уважение към В.А. Моцарт и неговата опера "Дон Жуан", премиерата на която се е състояла в този театър на 29.10.1787 г."
И наистина, на това място самият Моцарт е дирижирал творбата си в деня на премиерата. Това е било знаменателно събитие за стара Прага.
В скулптурите на Анна Хроми има идея, взаимствана от самия сюжет на операта на Моцарт: как командорът, вече мъртъв, се връща в нашия свят като "каменен гост", за да отмъсти на насилника на дъщеря си за оскверняването на нейната и на семейната чест.
Живописно платно "Дон Жуан и статуята на командора", худ. А.Е. Фрагонар
Анна Хроми е родена в Бохемия, Чехия, но е израснала в Австрия, живее във Франция и твори в Италия. Тя е истински космополит. Завършила е Школата за изящни изкуства в Париж на по-късна възраст - едва след като се омъжва и има средства за образование. Още като студентка, Анна Хроми е страстен почитател на Салвадор Дали и други сюрреалисти.
След една авария през 1992 г. художничката получава тежки травми, заради които в продължение на 8 години не може да работи. След възстановяването си твори неуморно. Мраморните си скулптури вае в студиото Massimo Galleni в Пиетразенте, а също и в студиото на Микеланджело, собственост на Франко Баратини.
Анна Хроми е призната като една от най-добрите по темата Дон Жуан. Като се има предвид, че на героя-прелъстител са посветени над 140 творби в света - в различни жанрове: живопис, скулптура, драма, опера, литература, художествено кино. Всеки творец има свой подход към темата и личността на този интересен герой.
Първият, който създава образа на Дон Жуан, както е известно, е Тирсо де Молина /1583-1648/. Той написва пиеса за страстния испански любовник Дон Жуан, като се позовава на събития, свързани с реална личност - дон Хуан де Тенорио, произлизащ от аристократичен севилски род, но отличаващ се с похотливост, дързост, безнравственост и насилие. В множеството му любовни похождения за него нямало нито земни, нито божествени закони - животът му се ръководел единствено от собствените му плътски въжделения и чувственост.
"Дон Жуан и доня Анна", худ. Иля Репин
Съблазнител и насилник, дон Хуан де Тенорио, винаги оставал безнаказан, заради близостта си с краля на Кастилия /Испания/ - Педро I /1350-1369/. Двамата разпуснати мъже безчинствали безогледно до момента, в който не посегнали на честта на дъщерята на командора - дон Гонзаго де Ульоа, когото Дон Хуан де Тенорио убива.
Портрет на актьора Джовани Марио, в ролята на Дон Жуан
Правосъдието останало безмълвно и към това престъпление, но монасите-францисканци решили да раздадат собствено правораздаване. Използвали една жена, която да покани дон Хуан на среща късно през нощта в храма, където бил погребан командора, и убили дон Тенорио. След това разпространили слуха, че смъртта му е била причинена от "проклятието на статуята" на командора.
Векове наред тази история търпяла промени, като била обогатявана с нови и нови детайли в разказа. И така накрая, любовникът дон Хуан де Тенорио придобил един по-обаятелен и съблазнителен за жените образ - образът на художествения герой Дон Жуан.
"Дон Жуан", худ. Себастиян Бурдон
Еми МАРИЯНСКА