ИЗКУСТВОТО И ФИЛОСОФИЯТА
Мъжът, жената, и помежду им...
Изложба на Валентина Шарра в галерия "Васка Емануилова"
Редактор : / 2086 Прочита 0 Коментара
Белег на кралица, видео прожекция, мрамор и текст, 2019 г., автор: В. Шарра / Източник: галерия "Васка Емануилова"В продължение на месец - между 14-и януари и 14-и февруари т.г., в галерия "Васка Емануилова" ще може да бъде видяна една любопитна експозиция, изследваща "територията" между женското и мъжкото начало. Откриването на изложбата на Валентина Шарра е на 14 януари, вторник, от 18.00 часа.
Изложбеният проект "Мъжът, жената, и помежду им" се състои от 5 творби, създадени в България между 2018 и 2019 г., които имат като обща линия - изследват "несъществуваща категория" между женското и мъжкото.
Основна отправна точка в изложбата на Валентина Шарра е интересът й към артистичното присъствие на Васка Емануилова в българската художествена култура на ХХ век като скулптор и творец, жена в една типично мъжка среда. Отговорът на този интерес Валентина търси през своята практика като жена визуален артист днес.
Авокадота, камък и гипс, 2019 г., худ. В. Шарра / Източник: галерия "Васка Емануилова"
Авторката представя видеоинсталации и сайт спесифик произведения, които тематизират половете като две крайности на самоидентификация и взаимното им конструиране в процеса на комуникация.
Изложбата пресъздава ритуално действие в сайт спесифик инсталацията "Домашно огнище", което търси обединяване на означенията за женско и мъжко в ново тотемично естествено тяло, което да "опитоми" природните дадености.
Творбите на Валентина Шарра са вдъхновени от състояния, в които артистът заема междинна позиция, позволяваща му да обективизира художествената форма - фигура или обект, като конструкт по законите на "естетиката на анатомичната разлика".
Мъжката и женската фигура в изкуството съществуват във визуалната памет не посредством наподобяване, или социални и културни предпоставки, а според законите на естетиката.
Творчеството на Васка Емануилова онагледява амбивалентността на тази позиция. Скулпторката е автор на някои от най-разпознаваемите паметници от 50-те години на 20 век, като едновременно с това създава серия еротични творби, които не са предназначени за публична среда.
Валентина Шарра използва тази флуидна идентификация на жената-творец, между личното и публичното.