АКТИВИСТИ
Голите факти за един плакат, който разтърси света на изкуството
40 години от създаването на Guerrilla Girls - феминистка група художнички, която носи маски, но говори истини без прикритие
Редактор : / 1387 Прочита 1 Коментара

През 1989 г. в неделна сутрин няколко жени влизат в музея "Метрополитън" в Ню Йорк. Сред обикновените посетители тихо се движи и група, чието присъствие ще предизвика вълна от промени в света на изкуството. Това са Guerrilla Girls - анонимна феминистка група художнички, облечени в черно и с маски на горили на лицата. Те броят. Жените художнички. Голите женски тела в произведенията. Тихо, методично и с мисия.
Малко по-късно данните, които събират, ще се появят върху ярко жълт плакат, който ще стане култов:
"По-малко от 5% от художниците в отделите за модерно изкуство са жени, но 85% от голите тела са женски."
До този текст стои изображение на класическа одалиска - вдъхновена от картината на Енгр La Grande Odalisque - с глава, заменена от характерната маска на горила.
Така Guerrilla Girls създават един от най-въздействащите визуални коментари за половото неравенство в институционалното изкуство. Плакатът, озаглавен "Трябва ли жените да са голи, за да влязат в Музея Метрополитън?", първоначално е бил поръчан от нюйоркския Фонд за публично изкуство. Когато фондацията вижда финалната версия, финансирането е оттеглено. Guerrilla Girls не се отказват - сами лепят плаката по улиците и автобусите на Ню Йорк.
"Не мисля, че някой, който го види, ще може отново да влезе в музей, без да се запита какво и защо е по стените," казва една от основателките, известна с псевдонима Кете Колвиц, носейки своята маска по време на интервю за BBC.
Guerrilla Girls възникват през 1985 г., след като членките участват в протест пред Музея за модерно изкуство (MoMA), където от 169 изложени творци, само 17 са жени, и едва осем - художници от малцинства. Реакцията на институцията е ледена. Публиката просто влиза в музея, без да обърне внимание. Това е моментът, в който групата осъзнава, че протестните плакати с лозунги не стигат далеч.
Те решават да използват езика на рекламата - ярки цветове, кратки и шокиращи фрази, цифри, хумор. Този подход се оказва по-силен от всяко крещене на улицата. Guerrilla Girls започват да залепват постери из Ню Йорк: по улични лампи, телефонни кабини, фасади. Без разрешение. Без да искат одобрение от галериите, които сами критикуват.
Четири десетилетия по-късно Guerrilla Girls вече не са маргинални фигури. Техни творби висят по стените на големи музеи, в същите институции, които някога игнорираха жените и малцинствата. Те продължават да действат анонимно, носейки псевдонимите на починали художнички като Фрида Кало, Зубайда Ага или Кете Колвиц - в чест на тези, които са останали незабелязани от историята.
Днес групата продължава да поставя неудобни въпроси. Освен темата за видимостта на жените в изкуството, Guerrilla Girls се насочват към източниците на финансиране в културните институции. Кой дарява пари? Откъде идват тези пари? Какви ценности купуват?
През 2019 г. артистката Нан Голдин организира протест в музея "Гугенхайм", хвърляйки хиляди рецепти от опиоидни лекарства в централното фоайе. Акцията беше насочена срещу дарения от семейство Саклър, замесено в опиоидната криза в САЩ. Guerrilla Girls аплодираха протеста и самите те отдавна изследват етиката на парите в изкуството.
През март тази година, Guerrilla Girls си партнираха с Българския фонд за жените и създадоха плакат с надслов:
Творбата критикува липсата на женско представителство в българската политика и бе разпространена онлайн и на изложба в София.
Въпреки известен напредък, данните продължават да будят тревога. Според доклад на Art Basel от 2024 г., едва 39% от продажбите в галериите са на произведения от жени. А в САЩ, 85% от постоянните музейни колекции са бели, и 87% - мъже. Във Великобритания, едва през 2023 г. Кралската академия в Лондон организира първата голяма ретроспектива на жена - Марина Абрамович.
"Ние сме политически художници. Такива бяхме в началото, такива сме и днес," казва Колвиц.
"Никога няма да спрем да създаваме неприятности. Нашата битка не е приключила."
Кои са те?
Guerrilla Girls са феминистка група художнички и активистки, създадена през 1985 г. в Ню Йорк в отговор на системната дискриминация спрямо жени и малцинства в света на изкуството. Членките остават анонимни, но приемат имената на починали жени художници и носят маски на горили. Използват плакати, статистика и хумор като форма на визуален протест и социална критика. Мотото им: "Никога няма да спрем да създаваме неприятности."
Guerrilla Girls остават активни вече 40 години и това е повод за размисъл, но и удобен момент да се погледне напред. Може да се очаква, че някой, който се бори срещу несправедливостта десетилетия наред с бавен напредък, ще е изтощен, но Колвиц казва, че именно предизвикателството на прогреса вдъхновява колектива. През ноември те ще изложат свои работи в Института за изследвания Гети в Лос Анджелис, а в момента се подготвя графичен роман.
"Никога няма да спрем да създаваме проблеми - казва тя. - Битката ни не е приключила".
Guerrilla Girls: Making Trouble може да се види в Националния музей на жените в изкуството във Вашингтон до 28 септември.
Кампаниите
1985 г. Първи постери в Ню Йорк - "Тези галерии показват под 10% жени художнички" - Поставя началото на публичния активизъм
1989 г. "Трябва ли жените да са голи..." - известният "Гол плакат" - Международна слава и музейна дискусия
2005 г. Повторно броене в Музея Метрополитън - Разочароващ напредък: повече голи тела, по-малко жени художници
2019 г. Подкрепа на протеста срещу даренията от семейство Саклър - Разширяване на темите към етичното финансиране
2024 г. Съвместен проект с Българския фонд за жените - Фокус върху липсата на жени в българската власт
Въпреки че жените съставляват над 60% от студентите в специалности като "Изобразително изкуство" и "Културология" у нас, те остават слабо представени в ръководствата на културни институции и сред участниците в престижни изложби.
Според последни данни, само 1 от 5 галерии в България има жена директор.
В парламента, жени са едва 23% от народните представители (данни към 2024 г.).
През 2024 г. Българският фонд за жените и Guerrilla Girls създадоха съвместен плакат с въпроса: "Не заслужават ли повече от тънко парче от правителството?"