Триптихът "1907" е мащабна живописна композиция на румънския класик на ХХ в. Корнелиу Баба, посветен на селското въстание в неговата страна от тази година. Художникът се обръща кьм темата на бунта през 1951 г. в много труден и лично за него момент. След 1947 г. в окупираната от Съветската армия Румъния следват абдикацията на краля, национализацията, колективизацията... Започват чистки и в средите на творците. Самият Баба е обвинен във формализъм, лишен е от професорската си длъжност в Академията в Яш, за кратко бива и арестуван.

Като художник той завинаги и принципно остава на позицията, че изкуството е над всекидневието и занимавайки се с вечните проблеми на драматичната съдба на отделни личности и с визуалния език, с който се изразява този драматизъм, не е зависимо от политическите и социални обстоятелства. Но в условията на времето, в което живее, Баба се обръща към темата за селския бунт, към взаимоотношенията на властта с народа, към жертвеността му в моменти на социални катаклизми. Според доклад на френското посолство в Букурещ, в събитията през 1907 г. са убити над 10 000 селяни и само 10 военни. Съзнателно премълчавано тогава, въстанието не става широко известно в Европа, обаче сериозно повлиява политическата и социалната история на Румъния. По своему премълчан през 1950-те години остава и триптихът, не вписал се в очакванията на властите, в разрез с налагания по това време клиширан оптимизъм.

Независимо от усвоените в творчеството му историко-художествени влияния, Корнелиу Баба възприема себе си като реалист в дългата изобразителна традиция на изкуството. Известен по другите си творби като майстор в пресъздаване на детайлите, тук той прибягва към ефекта на незавършеност, защото неговият реализъм е по-скоро емоционален и не се нуждае от обстойност, но възможно и заради усещането за безнадежност в самото събитие. Според количеството ескизи, създадени към тази композиция, един от които също гостува в Националната галерия, Баба упорито преследва изразителността на всяка една от частите на своето програмно произведение, избягвайки агресията, патетиката и сантименталността, често присъщи на диагоналните композиции в историята на изкуството.

Временно включеният в експозицията на Националната галерия триптих допълва разбирането за късните работи на Корнелиу Баба - един от най-значителните живописци от ХХ век в чуждестранната ни колекция, привличащ винаги вниманието с майсторството и психологизма на посланията си за противоречивата човешката същност.

На централно място в колекцията на Националната галерия могат да бъдат видяни платна на Корнелиу Баба от 1970-те - началото на 1980-те години. През този свой зрял период художникът не спира да анализира мъдростта и стоицизма, натрупани с възрастта. "Лудият крал" и "Арлекин" са чести названия на майсторските му метафорични обобщения-"портрети" - репрезентации на трагедията на опита, на противоречивостта на дългия творчески живот. През този си период Коренлиу Баба очевидно се интересува от изкуството на Гоя, особено от "черната живопис" от "Дома на глухия" в Мадрид, отговаряща на авторовата нагласа за песимистично възприятие на света и човека. Част от платната са придобити от участието на Баба в Триеналето на реалистичната живопис в София (1973 г.), където той получава първа награда за портретите си. Следва самостоятелната му изложба в Националната художествена галерия у нас през 1982 г., част от работите стават собственост на колекцията ни.

"1907" обогатява представата ни за изкуството от собствения ни регион, разкрива в дълбочина една непризнавана доскоро и очевидна днес историческа травма.