Актрисата Боряна Павлова, която повече от 25 години живее в Америка с вълнение разказва за спектакъла, за себе си, за впечатленията си от живота в България, днес

На 1 февруари спектакълът се играе на сцената на Открита сцена "Сълза и смях" от 19 часа.

ЛЕКА, ЗАБАВНА, АБСУРДНО-МЕЛОДРАМАТИЧНА КОМЕДИЯ

Трите котки са три жени, естествено. Едната, омъжената Лора /актрисата Анна Петрова/, е на ръба на нервна криза, защото подозира мъжа си в изневяра. В суициден пристъп на отчаяние се качва на покрива и решава да приключи с това непосилно бреме на излъганите чувства и да се самоубие /е, казва се Лора, все пак/. Заблудило се в търсене на точния адрес момче-разносвач на пици не остава безучастно към подобна гледка и двамата провеждат разговор, който стопира първоначания порив за скок.

Междувременно се появяват другите две котки - приятелките - отвеяни, поради липса на тежки кахъри, имотно състоятелни, жени с минало, леко откачени, леко "куку", много чаровни и умници, които се впрягат да дават акъл и съвети. Как едни снимки на Лора с някой мачо до нея ще накарат мъжа й да ревнува.

И като няма кой точно мъж да снимат - вземат пицарчето "на фокус" /да живеят телефоните и всякакви мобилни джаджи!/. Да, де, обаче съпругът се оказва не толкова наивен и схваща колажния принцип на картинките.

Следват тежките признания за съществуването на любовница /нарочно/, от негова страна, а от нейна е ясно - пицарчето Боби. Е, неговата също се казва Боби, адаши, демек... и т.н. Едни лъжи, които водят до истини - за повече внимание и нежност се е борил човекът! За леко отклонение от релсите на обичайното и скучно до втръсване семейно ежедневие... А и за една мусака направена с любов! Хепи-енд и "рефрешване" на съвместния живот.

Това е сюжетът, но винаги за подобни истории, изиграни в театралната зала, важи златното правило: "Не е важно какво разказваш, а как". Актрисите Анна Петрова /тя е и режисьор на постановката, освен че е Лора/, Ани Михайлова /водещата от "Шоуто на Канала"/, Боряна Павлова, актьорите Ивайло Калоянчев /съпругът/ и Васил Драганов /пицарчето/ са се впуснали в тази комедийна сага с отдаденост, удоволствие и импровизационен плам. Спонтанният смях и усмивки са гарантирни.

Ани Михайлова, Боряна Павлова и Анна Петрова след поредното представление (Снимка: Личен архив)

"ИГРАЕМ СЪС СТРАХОТНО НАСТРОЕНИЕ, ПРОСТО СЕ КЕФИМ", разказва Боряна Павлова:

Семпла и елементарна е историята, но е поднесена с толкова много хумор, имаме пълната свобода да си я доукрасяваме с реплики на момента, така че се получава пълно забавление. Надявам се, че това се усеща и от публиката. Драматургът Емил Йотовски е много благ човек /той е завършил медицина, но е бил сценарист на "Пълна лудница", има няколко издадени книги и вече е написал няколко комедии, другата, която се играе е "Застреляй идиотите" - б.а./ ни каза преди премиерата изобщо да не се притесняваме, ако забравим текст - просто всякакви хрумвания се приемат, важното е все пак да спазваме сюжетната линия...

Хората имат нужда да се смеят, имат нужда да се радват, такива представления са като психотерапия. Тези трагедии в новините, в реалния живот, които се вихрят навсякъде - това е някакъв кошмар. Така че спектакълът няма претенции за награди и за високо изкуство, играем го, за да доставим радост, просто дозата смях нужна на всички ни. Много ми е уютно и хубаво в моята роля."

Ани Михайлова, Ивайло Калоянчев, Васил Драганов, Анна Петрова и Боряна Павлова в "Три котки на покрива", постановка на Анна Петрова

"Три котки на покрива" е продукция на Благоевградския театър "Н. Й. Вапцаров", гостува на сцената на "Сълза и смях" в София и е представяна пред препълнен салон в Банско. През февруари ще гостува в 6 града в Канада - Торонто, Монреал, Отава, Квебек, Ниагара и Ватерло.

През април пък "котките" ще прескочат и до голямо турне в Съединените щати - 3 седмици, минимум 10 представления - в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис, Сиатъл, Калгари, Ванкувър. Боряна организира пътуванията заедно с приятели и хора, с които е работила там: "По принцип всичко си е моя инициатива и тичам за всичко. Елка Русков от Сиатъл и Ели Йорданов от Торонто много ми помагат за организацията, това е истински пътуващ театър на приятелски начала."

"ЕДНА БОРЯНА В НЮ ЙОРК"

или само "Американката" така наричат Боряна Павлова колегите й тук, в България. Завършила е актьорско майсторство в класа на Николай Люцканов, заедно с Владо Пенев, Мартина Вачкова, Сашо Дойнов. Още в началото на 90-те заминава и първо живее в Канада, а след това трайно се установява в Ню Йорк. У нас става "екранно-известна" с прякото включване в ефир, по време на гостуване на актьора Стоян Алексиев в студиото на NOVA телевизия по повод 10 години от трагедията на 11 септември 2001 г. Преживяното е спомен-травма и приятелска съпричастност за цял живот:

"Тогава на гости ми бяха Стоян Алексиев и Елена Петрова, имаха представление в Ню Йорк на "Гъбата или обратното на огледалото", това беше пиесата. - споделя Боряна. - И отрано сутринта сме се заприготвяли да ходим там при кулите-близнаци на световния търговски център, за да си направим снимки, особено Стоян много искаше. В програмата за деня бях наредила много срещи - с журналисти, с приятели, които искаха да ги видят двамата. Затова бяхме решили да отидем сутринта в 9 ч., когато отварят кулите. Закусваме това-онова и се туткаме по женски. Стоян ни чака вече долу на улицата. И в момента, в който вече затварям вратата - телефонът звъни. Върнах се да вдигна слушалката, всички знаеха, че сутринта сме се запътили натам. Един приятел ми звъни и казва: "Къде сте?!", "На вратата", "Върни се веднага и пусни телевизора!"... Пускам телевизора и виждаме как вече вторият самолет удря близнака...

Значи като почнаха да звънят от България, от български медии, да питат за Стоян Алексиев и Елена Петрова... До вечерта вкъщи имаше 64 човека, приятели, познати - в хола седяха на земята - хора, с които трябваше да се срещаме през деня, приятели, които знаеха, че артистите са у нас... Честно казано, страшна психоза беше, аз почти цяла седмица сама си говорех. На другия ден Стоян и Елена трябваше да заминат за Чикаго, за да играят пред българите там, имаха самолетни билети. Но ужасът, който преживявахме ни беше вцепенил, буквално, беше ги страх да се качат на самолета. Един приятел и колега - Иван Ангелов дойде с кола да ги вземе, 12 часа е от Ню Йорк до Чикаго с кола и на връщане след представлението са се сменяли със Стоян на волана... И ето вече толкова години след това, Стоян Алексиев винаги на този ден ми се е обаждал, просто, за да си кажем: "Здравей, здрасти, как си?".

Ани Михайлова, Боряна Павлова и Анна Петрова на турне (Снимка: Личен архив)

Изключително деен човек е Боряна, много открита, слънчева, напориста, типичен овен, който не се спира пред трудности и препятствия. Благодарение на нея много наши артисти са гостували с концерти и спектакли в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анджелис... Работила е 15 години в лекарски очен кабинет като асистент:

"Мен ме взеха, защото знаех руски. Може да е смешно, но аз през всичките тези години говорих повече руски, отколкото английски. Докторката беше румънка и знаеше френски, а в обявата за работа изискването беше владеене на руски език освен английския, естествено. Кабинетът се намира до квартал, в който живеят страшно много руснаци, търсеха някой, който да им превежда Специално в Ню Йорк се говори страшно много руски. Изумена съм, че тук малките не учат руски, защо спря преподаването му в училищата?!"

Боряна Павлова с наградата на Федерацията на балканско-американските асоциации от 2012 г. Снимка: Личен архив

За "американката" няма спирачки и като общественик и организатор на всякакви инициативи популяризиращи българската култура и изкуство. Боряна създава български женски клуб в Ню Йорк - Bulgarian Women"s Club in New York /има страница и във Фейсбук/. В консулството ни в Ню Йорк почти всеки месец се прави събитие и среща на жените. През 2012 г. от Федерацията на балканско-американските асоциации тя получава награда за жена-лидер в нейната общност. Всяка година излъчват 10 такива жени от Балканските държави. А през 2017 г. нашата Агенция за българите в чужбина й връчва награда за 5-годишнината от създаването на клуба и за заслугите й като "истинският културен посланик на България в Америка".

Пак през 2017 г. от всички чуждестранни консулства в Ню Йорк по случай женския празник 8-ми март, в много тържествена атмосфера, Боряна отново е почетена с грамота за принос с дейността си за разпространение на родната ни култура. И още паралелно Боряна започва да прави конкурса Мис България в Съединените щати / Miss Bulgaria in USA/, който има няколко издания.

"По ирония в Ню Йорк аз бях организатор, но не и участник като актриса, затова сега ми е голяма емоция, голям трепет ми е и много се вълнувам за гостуването ни с "Три котки на покрива", приятелите ми там не са ме гледали н сцена.", казва актрисата.

Боряна Павлова на конкурса Мис България в Америка (Снимка: Личен архив)

За живота си в мегаполиса Боряна Павлова е абсолютно категорична:

"Мисля, че ако не живеех в него, сигурно много отдавна щях да се върна. Просто, както казват, това е държава в държавата - безумно интересен град, има какво да се види, кого да срещнеш, какво да научиш - центърът на света. На Новия свят... /смеем се/ Само това, че можех да живея там ме задържа толкова време. Там срещаш актьорите от тв-сериалите по улиците като обикновени хора. Учудващото е, че те въобще не изглеждат такива каквито са екранните им образи. Редовно засичах Лейди Гага, много преди да стане Лейди Гага - училището, в което учеше беше близо до мястото, където ходех често.

Едно съвсем обикновено момиче, не някаква красавица, но с талант, който успя да развие. Много хубав, личен спомен имам, че само метър ни делеше, през един стол, от Стивън Спилбърг. Бях поканена на премиерата на "Белградска трилогия" от наш млад актьор, който направи частна трупа - Теодор Петелов и в една камерна зала се игра с огромен успех.

В постановката участваше и синът на Спилбърг - Сойър Ейвъри Спилбърг, който тогава направи своя дебют. Бащата беше с цялото си семейство и накрая беше наистина щастлив от успеха на Сойър, който игра страхотно. В Ню Йорк има няколко млади български актьори, които след НАФИЗ, дойдоха да се усъвършенстват в професията в "Atlantic Acting School"

В БЪЛГАРИЯ С ДРУГИ ОЧИ

Основната причина Боряна да се върне в България е грижата за възрастната й майка. Ниското кръвно, тежките лекарства, ниската пенсия, заплашителните обаждания на телефонни измамници, които искат пари от старите хора - цялата тази реалност преживявана от майката, към която дъщерята не може да остане безпристрастна.

"Тя по цял ден гледа телевизия и по цял ден се ядосва на това, което гледа, направо се е политизирала. Гледам да я успокоя и й казвам - "Кой се интересува от вас пенсионерите?! Държавата ви е оставила да мрете, буквално, без пари, ти се ядосваш. Та кой мислиш, че ще ви помогне..." Да, много неща са се променили в България, но май само на външен вид. Поне тези, които сме живели в чужбина дълги години определно приемаме нещата по друг начин и гледаме с други очи. Дали защото в чужбина е било много тежко да се докажеш, да се реализираш по някакъв начин и сме водили дълго време ежедневни борби...

Тук виждам, че това, за което се борят хората сега е същото, за което и преди 25 години са се борили - все едни и същи неща, няма мърдане напред, напредък някакъв и подобрение на живота. Сякаш хората се хабят напразно, повечето. Знам, че сме с най-ниския стандарт на живот в Европа, но все пак...

За мен лично, парите, за които съм работила и съм се борила в чужбина вече отиват на заден план. Има момент, когато вече се изморяваш от това гонене на пари и просто искаш да обърнеш внимание на себе си, на емоционалния си свят, на вътрешния си мир. Да обърнеш внимание на хората, които си оставил тук в България."

Боряна Павлова (Снимка: Личен архив)

Много срещи с приятели, много посещения на театрални постановки, гледане на филми, освен работата да менажира детски кът в един мол - това е битието на Боряна тук. Колегите й се шегуват, че театровед да е - няма да гледа толкова много театър.

"Жадна съм, опитвам се да наваксам пропуснатото за толкова много години. Преди залите бяха почти празни, сега определено наблюдавам колко много публика има, даже липса на билети...Доста качествени, стойностни и интересни представления се играят, но някои от тях и доста сериозни, тежки за гледане. Ох, вече предпочитам нещо по-развлекателно и леко... .

Много съм впечатлена от един актьор, който не съм познавала и изгледах няколко представления с него - Иван Юруков - "Пилето, което казва Ку", "Червено"/заедно с Георги Кадурин в театър 199/, "Лисичета" в Народния театър. Е, сега и аз се качих на сцена в "Три котки на покрива" и се радвам, че успяваме да разсмеем хората. А за турнето - нетърпеливо и с вълнение очаквам да се представим на ниво."

Бистра ДУДОВА